Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Грейс се вгледа — нямаше съмнение: това беше другият младеж от нейната фотография. Тя вдигна въпросителен поглед към Дънкан.
— И озадачаващо, и зловещо, нали? — подхвърли той.
— Къде я намерихте? — попита тя.
— Даде ми я майката на Шейн Олуърт. Тя твърди, че синът й живее в някакъв малък град в Мексико. Че бил мисионер или нещо от този род и затова името му не фигурирало никъде. Шейн има и брат, който живее в Сейнт Луис. По професия психолог. Той казва същото като майката.
— Но вие не им вярвате.
— А вие?
Грейс сложи тайнствената фотография на масата и каза:
— Така че са ни известни трима души от тази снимка: сестра ви, която е била убита, нейният приятел Шейн Олуърт, който е изчезнал, и моят съпруг, който също изчезна веднага след като видя тази фотография. Правилно ли обобщих?
— Съвсем правилно.
— Какво друго каза майката?
— Че Шейн трудно можело да бъде открит, защото се намирал в амазонската джунгла.
— Амазонската джунгла? В Мексико?
— Географските й познания явно са доста объркани.
Грейс посочи снимката:
— Така че остават другите две жени. Някаква индикация кои може да са те?
— Не, не още. За червенокосата все нещо може скоро да разберем. Но за онзи с гръб към фотоапарата — едва ли.
— Нещо друго да сте научили?
— Нищо особено. Поисках ексхумация на тялото на Джери. Това ми отне известно време. Сега се извършва обстойна аутопсия, но надеждата да научим нещо не е голяма.
Грейс сложи длани на масата.
— Смятате ли, че между съпруга ми и смъртта на сестра ви има някаква връзка?
— Уместен въпрос — отвърна Дънкан.
Тя го изчака да продължи.
— Някаква връзка — може би. Но не мисля, че той я е убил, ако това ме питате. Преди много време с всички тях се е случило нещо. Не знам какво. Сестра ми загина в пожар. Мъжът ви е потърсил спасение отвъд океана. Казахте, че във Франция, нали?
— Да.
— И Шейн Олуърт е избягал. Всичко това трябва да е някак свързано.
— Зълва ми май знае нещо.
Скот Дънкан кимна:
— Споменахте, че тя е адвокат.
— Да. При „Бъртън и Кримстайн“.
— Това не е добре. Познавам Хестър Кримстайн. Ако тя откаже да ни съобщи нещо, почти нямам как да я притисна.
— Така че сега какво да правим?
— Ще продължим да изтръскваме чувала.
— Да изтръскваме чувала?
Дънкан кимна.
— Изтръскването на чувала е единственият начин да отбележим напредък.
— Тогава нека първо поизтръскаме Джош във „Фотомат“ — предложи Грейс. — Нали той ми даде фотографията.
Дънкан се надигна.
— Става за начало.
— Сега там ли отивате?
— Да.
— Бих искала да дойда с вас.
— Да тръгваме тогава.
— Все още живея и дишам, капитан Пърлмътър. На какво дължа удоволствието?
Индира Каривала беше дребна и съсухрена. Тъмната й кожа, която бе започнала да загрубява, както и името й подсказваха достатъчно ясно факта, че е родом от Индия, по-точно беше от Бомбай. Все още интересна жена, тя обаче не бе вече някогашната екзотична прелъстителка.
— Доста време мина — каза Пърлмътър.
— Да — съгласи се тя и устните й едва се разтегнаха в усмивка, загубила предишната си ослепителност. — Но предпочитам да не ровим в миналото.
— Аз също.
Когато Пърлмътър започна работа в Каселтън, първият му партньор по служба бе ветеран на име Стив Гьодърт, оставаше му една година до пенсия и беше голям пич. Между двамата се установиха истински приятелски отношения. Гьодърт имаше три пораснали деца и жена на име Сюзан. Пърлмътър не знаеше как той бе срещнал Индира, но те завъртяха любов и Сюзан откри този факт. Последва бърз и бурен развод.
След като адвокатите го опоскаха, Гьодърт остана без пари. И започна работа като частен детектив, но със специфична насоченост: изневери. Поне според неговите думи. За Пърлмътър това си беше мошеничество — подвеждане и вкарване в клопка по най-подъл начин. Гьодърт използваше Индира като стръв. Тя се завърташе около даден съпруг, прелъстяваше го, а Гьодърт правеше снимки. Пърлмътър му каза да прекрати. Верността не е игра, недостойно е хората да бъдат подлагани на подобни изпитания.
Гьодърт вероятно осъзнаваше, че не е редно. Започна да пие все повече. Накрая и той използва оръжието си вкъщи не за самоотбрана. Индира заряза заниманията си и пое детективската агенция, като запази на вратата името на Гьодърт.