Само един поглед [bg]

— Не знам какво точно е станало с него. Знам само, че е в беда.

Все така вперил поглед в старата фотография. Скот Дънкан продължи да пита:

— Защото ви го е намекнал, споменавайки, че се нуждае от свобода?

— Господин Дънкан, бих искала да разбера как попаднахте на снимката и как ме намерихте.

— Вие сте я разпространили чрез спам. Един човек я е видял и ме уведоми. Аз от своя страна открих източника и упражних известен натиск.

— Затова ли не получихме нито един отговор?

Дънкан кимна утвърдително.

— Исках пръв да говоря с вас.

— Казах ви всичко, което знам. Тъкмо се бях запътила да разпитам младежа във „Фотомат“, когато се появихте вие.

— Ние ще го разпитаме, нямайте грижа.

Той продължаваше да не откъсва очи от снимката. Грейс му бе казала всичко, което знаеше, а той не й каза нищо, с изключение на това, че жената от фотографията е сестра му. Грейс посочи задрасканото лице и помоли:

— Кажете ми за нея.

— Името й беше Джери. Говори ли ви нещо?

— Съжалявам, не.

— Вашият съпруг никога ли не го е споменавал? Джери Дънкан.

— Не, доколкото си спомням. А защо „беше“?

— Кое защо?

— Казахте „беше“. „Името й беше Джери.“

Скот Дънкан кимна:

— Тя умря при пожар на двайсет и една годишна възраст. В спалнята си.

Грейс се смрази.

— Учеше в „Тъфтс“, нали?

— Да. Откъде знаете?

Сега вече й се изясни защо лицето на момичето й се бе сторило познато. От снимките във вестниците навремето. Тогава Грейс бе още в период на възстановяване и разполагаше с предостатъчно време да чете цялата преса.

— Спомням си, че четох. Не ставаше ли въпрос за злополука? Късо съединение или нещо от този род?

— Така си мислех и аз. Допреди три месеца.

— Защо, какво е станало?

— Заловиха човек, който се подвизава под името Монте Сканлън. Наемен убиец. Той е направил така, че да изглежда като злополука.

Грейс се помъчи да осмисли това.

— Тоест вие сте го научили едва преди три месеца?

— Да.

— Проведе ли се разследване?

— Все още го провеждам. Но твърде дълго време е минало и нямам много-много за какво да се хвана. Открих, че по онова време Джери е ходела с някакво местно момче на име Шейн Олуърт. Това говорили ви нещо?

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Напълно.

— Та той е имал досие, не е било нищо кой знае колко сериозно. По него тръгнах да го търся.

— И?

— Изчезнал е.

— Изчезнал?

— Никаква следа от него. Нито работна, нито данъчна, нито осигурителна.

— От колко време?

— От колко време е изчезнал ли?

— Да.

— Стигнах до десет години назад: нищо — Дънкан бръкна в джоба на сакото си, извади оттам друга снимка и я подаде на Грейс. — Разпознавате ли го?