![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Глава 29.
Но животът продължаваше.
Грейс трябваше да напазарува някои хранителни продукти. Това можеше и да звучи странно при така стеклите се обстоятелства. Сигурна беше, че двете й деца с удоволствие биха утолявали глада си с поръчани пици, но те все пак се нуждаеха и от други неща: мляко, портокалов сок, яйца, месо, зърнени закуски, франзели, спагети, готов сос Prego, всякакви такива работи. Пък и пазаруването й действаше терапевтично.
Тя пое към „Кингс“ на Франклин Авеню. Иначе нямаше предпочитания към определен супермаркет. Нейните познати и приятели си имаха твърди вкусове и не пазаруваха къде да е. Кора обичаше „А&Р“ в Мидланд Парк. Нейният съсед пък имаше слабост към „Всички храни“ в Риджуд. Други познати предпочитаха „Спри и си купи“ в Уолдуик. В това отношение Грейс беше стихийна и пазаруваше, където й падне — портокаловият сок „Тропикана“ си беше портокалов сок „Тропикана“ във всеки супермаркет.
Сега най-близо до „Старбъкс“ се намираше „Кингс“. Това продиктува избора й.
Тя забута една количка, опитвайки се да си внуши, че е обикновен гражданин в обикновен делничен ден. Но нямаше как — много скоро отново затъна в мисли за Скот Дънкан, за сестра му и какво означава всичко това. Накъде трябва да се насочи?
На първо място — загатнатата „следа Кора“. Отхвърли я веднага. Няма начин. Дънкан не познава Кора, а и работата му е да бъде подозрителен. Грейс я познаваше добре и тъй като тя бе извън всякакво съмнение, затова и започна от нея — за да я зачеркне като вероятност. Бяха се запознали на един училищен концерт по времето, когато Лосънови бяха все още новопристигнали в града. Тогава се оказа, че няма достатъчно места, и останаха правостоящи във фоайето. По едно време стоящата до нея Кора се обърна и й прошепна: „По-лесно се добрах веднъж до място на първия ред на концерт на Брус Спрингстийн.“ Грейс се засмя. И така малко по малко бяха започнали взаимоотношенията им.
Така че категорично я отхвърли от схемата взаимовръзки, която се опитваше да изгради. Какъв ли мотив би могла да има Кора? Нито помен от такъв. Друго е Джош Бялото мъхче. Да, може да е нервен. Но буди недоверие. А зад това сигурно се крие нещо. Следователно трябва да се съсредоточи върху него.
Тя се бе загледала в един рафт, когато усети нечий поглед прикован в нея. Както държеше кутия с някакъв нов беконов полуфабрикат, тя бавно измести поглед встрани. В дъното между рафтовете стоеше мъж и открито я гледаше. Наоколо нямаше никой друг. Беше среден на ръст и тегло. Лицето му бе небръснато може би от два дни. Носеше дънки, кафява тениска, лъскаво черно яке и бейзболна шапка със знака на „Найк“.
Грейс никога преди не бе виждала този човек. Той стоя още известно време, загледан в нея, после с полушепот издиктува:
— Госпожа Лам, стая седемнайсета.
В първия момент думите сякаш не стигнаха до съзнанието й. Тя стоеше като закована. Не че не бе ги чула, но това е толкова извън всичко, че мозъкът й отказваше да схване смисъла. След няколко секунди този смисъл все пак проникна в съзнанието й: госпожа Лам беше учителката на Емма, а стая 17 беше класната й стая.
Мъжът вече бързаше към края на прохода между рафтовете.
— Чакайте! — извика Грейс. — Хей!
Непознатият свърна между щандовете. Грейс се завтече след него. Опита се да ускори крачка, но проклетото накуцване й пречеше. Когато все пак излезе от прохода в частта с пилетата, се огледа наляво и надясно, но от мъжа нямаше и следа.
Ами сега?
„Госпожа Лам, стая седемнайсета…“
Пое надясно, заглеждайки проходите. Пъхна ръка в чантата си и след като порови малко из нея, напипа клетъчния си телефон. „Запази спокойствие — каза си тя. — Набери училището.“ Колкото повече бързаше, толкова повече куцаше. А когато се опита да тича, заприлича на Квазимодо, забързан из камбанарията. Но сега не я бе грижа на какво прилича. Проблемът и бе, че не може да се движи достатъчно бързо.
„Госпожа Лам, стая 17… Ако този е направил нещо на детето ми?“
Грейс достигна до последния проход и оттам към изхода, като в същото време преглеждаше запаметените телефони, за да види дали е вкарала номерата на училището.
Нямаше ги.
По дяволите! Сигурна беше, че другите майки, добрите майки, не биха направили такъв пропуск.
„Госпожа Лам, стая 17…“ Ама разбира се! Ще провери в „Справки“ — 411. Тя набра номера и докато чакаше, отново видя мъжа. Той бе извън супермаркета и вървеше подчертано нехайно, като дори си подсвиркваше и размахваше ръце. Тя тъкмо щеше да продължи към изхода, когато нещо, което съзря в ръката му, смрази кръвта й.