Само един поглед [bg]

— Това ли е? — попита Стайнър.

Грейс кимна.

— Много е на мода тази година.

Преодолявайки желанието да притисне кутията до гърдите си, Грейс я върна на мястото й внимателно, сякаш беше от венецианско стъкло. Върнаха се в мълчание до директорския кабинет. Грейс усети импулс да отведе веднага децата от училище. Така или иначе, беше два и половина и до края на часовете оставаше само половин час. Но не, това щеше само да ги обърка. Трябваше й време да обмисли нещата, да потърси някои отговори, пък и като се замислеше, не са ли те в най-голяма сигурност тук, сред другите деца?

Грейс благодари пак на директорката и си стиснаха ръцете.

— Ако мога да съм ви полезна с нещо друго? — попита госпожа Стайнър.

— Не, не мисля — отвърна Грейс и си тръгна.

Навън се спря на тротоара и затвори за миг очи. Страхът й беше започнал да се превръща в чиста първична ярост, от която пот се стече по врата и. Този кучи син! Този копелдак беше дръзнал да заплаши дъщеря й!

Сега какво? Полицията. Трябва да им се обади. Това е близо до ума. Телефонът бе в ръката й. Тъкмо щеше да набере номера, когато проста мисъл я спря: какво всъщност ще им каже?

Здрасти, бях в супермаркета и близо до саламите някакъв тип ми изшептя името на учителката на дъщеря ми, а! — и номера на класната й стая. Да, да точно при саламите, отдясно на месото. И после мъжът изчезна. Но след това го видях, че върви с кутията, с която дъщеря ми си носи закуски в училище. Не, отвън пред супермаркета. Ами какво е правил — нищо, просто се разкарваше отпред. Не, не беше всъщност кутията на Емма. Не, просто подобна. С Батман. Не, не е отправял никакви заплахи. Моля? Да, аз съм същата жена, дето каза, че мъжът й е отвлечен. Да, и после той ми се обади, че иска свобода. Ми да, аз съм, същата истеричава тъпачка…