Златният бряг [bg]

Най-накрая любопитството надделя у Сюзън и тя попита:

— Този път какво ти донесе? Козе сирене ли?

— Не. Искаше да го представлявам в една сделка с недвижим имот.

— Сериозно? — Това, изглежда, й се стори забавно. — И ти направи предложение, на което не можеше да откажеш?

Усмихнах се, въпреки че не исках, и отговорих:

— Нещо такова. Само че аз отказах.

— Това ядоса ли го?

— Не мога да кажа със сигурност. — После добавих: — Изглеждаше законна сделка, но с тези хора човек никога не знае.

— Не мисля, че би поискал от теб нещо незаконно, Джон.

— Има бяло и черно, а помежду им има стотици нюанси на сивото. — Обясних й накратко сделката и добавих: — Белароса каза, че за него това е най-изгодното предложение, и трябва да покаже на собствениците, че което е най-изгодно за него, е най-изгодно и за тях. Звучи ми малко от позиция на силата.

— Може би си прекалено чувствителен към тази ситуация?

— Може би, но и да оставим сделката настрана, трябва да си пазя репутацията.

— Прав си.

— За договора и прехвърлянето на имота щях да получа около шейсет хиляди долара. — Погледнах я.

— Парите са без значение.

Е, ако се случи името ви да е Станхоуп, тогава това е вярно. И това е може би единственият лукс на богатите, за който им завиждам: луксът да отхвърлят покварени пари, без да съжаляват за това. Аз също си позволявам този лукс, макар че не съм богат. Може би това помага, за да имам съпруга, която е.