Игра със смъртта [bg]

— Не и заради онези убийства. Няма да откриете никакви улики. Бях изключително предпазлив, а времето е заличило евентуален мой пропуск. Едва напоследък ми се струва възможно да допусна грешка; вече съм ужасно отегчен. Съществува малък шанс да ме заловиш, ако извърша ново убийство.

— За какво говориш?

— Според мен е подходящо да откриеш жената, която ни събра. Тя не бе особено интересен случай, но убийството й най-накрая ми отвори очите, че нещо съвсем не е наред, и това ме насочи към теб. Тя ми показа светлината, а после аз й показах светлината.

— Във Финикс ли?

— О, започваш да ставаш нетърпелива.

— Как се казва?

— Не си спомням. Нямаше особено значение.

— Кога?

— Вероятно преди пет-шест месеца. Не си спомням. Имаше едно предишно убийство; то ми подсказа какъв евентуално е проблемът ми, но именно тя ми освети пътя. Важно е пътят, ни да е осветен, нали? Намери я, Ив, и е възможно да откриеш и мен.

— Кажи ми къде се намира.

— Не очаквай да го направя. Ще се, наложи да се потрудиш здравата. — Замълча. — Подразбрах, че е имала прекрасен глас. Сопрано.

— Певица ли е била?

— Иди във Финикс. Вземи и Джейн със себе си. Грижи се за нея, гледай я… Бъди й като майка. Намери ли костицата?

— Дяволите да те вземат!

Той се засмя.

— Възможно е скоро да разполагаш с целия скелет и май ще трябва да започна отначало. Не намираш ли интересна структурата на черепа на Джейн?

Не биваше да избухва. Целеше да я смрази с думи, за да изкопчи реакция.

— Разхвърляй колкото искаш кости. Те не са на Бони.

— Много добре. Почти ти повярвах. Иди във Финикс, Ив.

— Копеле такова, защо да изпълнявам желанията ти?

— Финикс. Това е последната ми дума по този въпрос.

Затвори.

Последна дума. Колко последни думи бе чувал негодникът през годините? Колко писъци? Колко молби?

Дали жената от Финикс го е умолявала, преди да я убие?

— Той беше, нали? — попита Джейн в тъмнината.

О, по дяволите.

— Мъжът, който уби Фей, нали? Защо ти се обади?

— Историята е дълга, Джейн.

— Чух те да казваш, че иска да ме убие. Защо? Нищо не съм му направила. Нито пък Фей.

— Не е нормален. Нали ти казах.

— Но защо иска да ме убие? — Тонът на Джейн звучеше свирепо. — Кажи ми, Ив.

Ив се поколеба. Колко е в състояние да обясни, без да ужаси клетото хлапе?

— Кажи ми.

Трябваше да забрави за намерението си да е мила и закриляща. Джейн трябваше да е наясно със заплахата и да знае откъде идва. Ако бе подготвила Бони по-добре за дивите зверове навън, може би дъщеря й щеше да е още жива.

— Добре. — Запали лампата. — Ще ти разкажа, Джейн.