![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
Той изтича на улицата, замахна:
— Убиецът изскача иззад сградата, цапардосва по главата госпожа Съншайн, завлича я в магазина. „Операцията“ продължава само няколко секунди. Ела, ще продължим възстановката. — Тичешком влезе в магазина, приближи се до витрината с изложените свещи и подвикна на смаяната фрийдъм:
— Тук ли бяха свещите или в склада?
— Тук. Извадила бях кашоните, за да подредя витрината.
Хари надникна в склада, кимна към задната врата:
— Алармата беше ли включена, госпожо?
— Не. Изхвърлила бях кошчето с боклука, но още не бях активирала системата.
Той отвори вратата, излезе на задната уличка, прерови контейнера за смет, извади някакъв голям парцал.
— Това пък какво е? — попитах озадачено.
— Рокля — подхвърли партньорът ми и се втурна обратно в магазина. Госпожа Съншайн ме изгледа, сякаш питаше: „Този нормален ли е?“
— Методът се нарича „дедукция“ — прошепнах. — Измислил го е Станиславски.
Последвахме Хари до купчината свещи, подредени в предната част на магазина, той продължи да говори, превъплъщавайки се в ролята на крадеца:
— Виждам свещите, може би надниквам в дъното и зървам задната врата. След малко ще изнеса няколко кашона свещи, които са много тежки. Ето защо… — Той се пресегна към близкия щендер с дрехи, престори се, че сваля рокля от закачалката. — Ето защо грабвам първата дреха, която ми попада под ръка.
Хвърли на пода големия парцал, изваден от контейнера за смет, сложи върху него два кашона със свещи, хвана двата края и заднешком тръгна към склада; парцалът с кашоните се плъзгаше като шейна по линолеума. Хари спря до кошничката с пръстените:
— На излизане виждам кошничката и си вземам цяла шепа пръстени.
Влязохме след него в склада. Той отвори задната врата, остави кашоните на уличката, изрита роклята и попита:
— Тук ли я намерихте, госпожо Съншайн?
— Да, точно тук.
Всичко съвпадаше. Може би теорията беше погрешна, но изглеждаше много правдоподобна.
— Невероятен си, Хари.
— Пътуването още не е свършило.
Сбогувахме се с удивената Съншайн, качихме се на колата и отново забръмчахме по магистрала № 31.
— Още какво имаше в онова бунгало, Карс?
— Цветя. Някои свежи, други — увехнали.
Хари намали скоростта и се заоглежда. След около шест пресечки доволно се усмихна и спря пред малко гробище. Облегна се на колата, махна към гробовете — повечето букети, оставени от близките на починалите, бяха свежи, но имаше и увехнали.
— Хората ходят на гробища предимно в събота. И тук убиецът грабва каквото му попадне, без да обръща внимание какви са цветята. Хвърля ги в колата при кашоните със свещи и кичозните пръстени…
Той победоносно скръсти ръце. Забелязах, че потропва с крак в ритъм с музика, която чуваше само той.
— По всичко изглежда, че нашият престъпник си пада по импровизациите, Карс. Струва ми се доста любопитно. А на теб?
Двайсет и седма глава
Намазах косата си с брилянтин, застанах пред огледалото и няколко пъти повторих името на другото си аз:
— Карол Рансбърг. Карол Рансбърг. Карол Рансбърг.
Беше петък, предстоеше отново да се срещна е Марсела. Огледах отражението си — лице, загоряло от слънцето по време на риболовните експедиции, вечно набола брада, кафяви очи, които понякога изглеждаха толкова сериозни, че ме плашеха.
Недоумявах какво е видял в мен Трей Форие, та да ме обяви за добър човек.
Всъщност нямаше значение — той беше луд. Може би дори виждаше нещата на обратно. Самият той беше обезобразен, да не говорим за страховитите маски, които беше изработвал, преди да отнеме човешки живот.
От друга страна, Ейва ме харесваше… поне така изглеждаше. Често прокарваше пръсти по челото и страните ми, след като се бяхме любили в наколната ми къща под съпровода на прибоя.
Тогава мислех, че вълшебните моменти са само прелюдия към щастливото ни съвместно бъдеще. В известно отношение Джереми имаше право — наистина вярвах, че съм срещнал голямата любов, тъй като дотогава не познавах това чувство. Жените влизаха и излизаха от живота ми, прекалено лесно получавах интелектуално и физическо задоволство, ала никога дъхът ми не беше спирал при вида на някоя от тях, никога не бях стоял до телефона, за да чакам обаждането й, не се бях чувствал като един от малцината избрани. После Ейва ме изостави.
— Карол Рансбърг. — За последен път повторих измисленото си име, оправих вратовръзката си и се извърнах от огледалото. Облякох си сакото и потеглих към Пенсакола и повторната ми визита в музея на ужасите на госпожа Бейнс.