Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рейн-сан: Сеч [bg]
Рейн-сан: Сеч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рейн-сан: Сеч [bg]

Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:

Когато се завръща в Токио през 1982–ра след десетгодишно наемничество във Филипините, младият Джон Рейн научава, че поръчковите убийства са под контрола на Виктор, наполовина руснак, наполовина японец — социопат, който безпощадно е ликвидирал всичките си потенциални конкуренти. Виктор поставя Рейн пред избор: да убие високопоставен политик или самият той да бъде застигнат от ужасна смърт. Но най–добрият път към политика минава през неговата прекрасна италианска съпруга Мария, път който изправя Рейн не само срещу Виктор, но и срещу тъмните сили, стоящи зад възхода на руснака — и срещу копнежите на собственото му изпълнено с противоречиви чувства сърце. Това е битка между титуляр и новак, между майстор и чирак, игра с нулева сума, която може да свърши единствено със смъртта на единия и утвърждаването на другия като най–велик убиец в света.
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 108
Перейти на страницу:

— Ами ако шефът ми няма нищо общо и всъщност аз искам да се срещна с тебе?

— Да, това беше следващото, което щях да ти кажа. Ако нещата се развият така, както очаквам, и Йокояма ти е заповядал да му уредиш среща, започни разговора с общи приказки за времето.

— Не може ли просто да ти кажа „Не е Йокояма“, ако не се обаждам по негово нареждане? Защо ни е парола?

— А ако той настоява да присъства на разговора?

— Ааа, имаш право.

— А ако не е по нареждане на Йокояма, ако просто искаш да се срещнем, както винаги, тогава очевидно няма да говориш за времето. Кажи ми каквото искаш, само не това.

Миямото топло се усмихна.

— Казвали ли са ти, че имаш склонност да контролираш и най–малката подробност?

— Не точно, но ако ми го бяха казали, щях да съм принуден да призная, че имат право.

Той се засмя, но скоро лицето му отново стана сериозно.

— Значи смяташ, че… шефът ми ще прати някой да те убие, така ли?

„Не точно — помислих си аз. — Нещо повече.“

Но му отговорих с въпрос:

— А ти как смяташ?

— Ами… възможно е, да. Но откъде знаеш?

Мрачно се усмихнах.

— Все още се уча на нен, приятелю. И на биишики. И на много други важни неща. Но ако има нещо, което владея добре, това е да се поставям на мястото на противника. Задавам си въпроса „Какво щях да направя, ако исках да се добера до себе си?“. Тъй че, да, не го знам така, както знам, че утре слънцето ще изгрее, но го знам достатъчно добре, за да го очаквам. И да съм абсолютно готов, когато се случи.

15

Същата вечер отидох в изакаята в Юракучо. Бях сигурен, че никой не е в състояние да проследи Тацу, без той да забележи, но въпреки това подраних и заех позиция оттатък улицата, така че го видях да пристига и изчаках да се уверя, че няма опашка. Няколко години по–късно президентът Рейгън щеше да популяризира руската поговорка „Доверяй, но проверяй“. Макар по онова време да не я знаех, аз напълно се ръководех от този принцип.

След като не установих проблеми, влязох вътре и се насочих към неговата маса.

— О, закъсняваш — отбеляза той, докато сядах на стола до него. Така и двамата можехме да наблюдаваме входа и бяхме достатъчно близо един до друг, за да разговаряме, без да ни чуват клиентите наоколо, които бездруго бяха толкова пияни и шумни, че подслушването сигурно не представляваше проблем. — Обикновено подраняваш.

На масата вече имаше две халби бира. Чукнахме се и отпихме.

— Познаваш ме. Не искам да стана скучен и предвидим.

— Вярно. Знаеш ли, че днес е извършено още едно убийство на гайджин?

— Така ли? Значи общо станаха три?

— Да. Което за Токио направо си е епидемия.

— Успяхте ли да научите нещо за убитите?

— Още не. Никой от тях не е носел документи за самоличност. Нито са се обаждали техни близки, за да приберат телата им.

— Не са носили документи за самоличност, а? Какво ти говори това?

Тацу ме погледна и не успях да видя дали играта му допада, или му е омръзнала.

— Двамата в Шибуя може и да са били обрани. Днешният, онзи на метростанция „Гайенмае“, е бил хвърлен на релсите пред пристигащ влак. След спречкване, както го описват очевидците.

— Е, ти знаеш по–добре от мен, но при ниската престъпност в Токио и изобщо при тези обстоятелства предполагам, че са някакви шпиони, които са се придвижвали без документи по време на операцията.

Той изсумтя.

— Да, звучи логично. И в такъв случай са имали нещастието да се сблъскат с някой, който се е противопоставил на тяхната дейност.

— Връзка с Уилсън, така ли смяташ?

— Възможно е.

Искаше да ме накара да му задам въпроса директно, затова го направих.

— Успя ли да научиш нещо за него?

Тацу кимна.

— Ти се оказа прав за подробностите — първо БСО, после ЦРУ. Действал е по целия свят и знае пет чужди езика освен английски — френски, немски, италиански, испански и руски.

— Владеенето на руски е многозначително при тези обстоятелства.

— Може би. Дай обаче първо да се придържаме към онова, което ни е известно.

Усмихнах се. Говореше като добродушен двойник на Макгроу.

— Моля — съгласих се аз.

— През Втората световна война спускали Уилсън с парашут в тила на врага, за да организира партизани срещу нацистите. По ирония на съдбата после участвал в операция „Кламер“ — вербуването, реабилитирането и заселването на видни нацисти в Съединените щати след войната в замяна на техните научни познания или ценността им за разузнаването.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)