Игри за милиарди [bg]

— И?

— Резултатите са невероятни. Смайващи. Все едно да се завиеш с пелерината на Супермен.

— Сериозно? — Ърл сипваше в чая си лъжичка след лъжичка захар. Или играеше двойна игра, или имаше проблем с концентрацията.

— Слушай, няма да те задържаме много — успокои го Белуедър. — Знаеш ли защо сме тук?

Ърл отпи глътка чай и едва не я изплю. След малко каза:

— Щом като сте избрали тази дупка на края на света, не е трудно да се досетя. — Той изсипа в чая си още три лъжички захар.

— Нека ти го кажа направо, Ърл. Разполагаме с най-горещия продукт с военно предназначение на годината. За много кратко време можем да боядисаме всички превозни средства на пехотата и флота в Ирак и Афганистан и готово. Стават неуязвими за бомбите.

— Това определено е хубаво — промърмори Ърл. Все още бе по-заинтригуван от чая си, отколкото от полимера.

— Не, Ърл, това е страхотно, невероятен пробив. — Белуедър се усмихна, а после се намръщи. — Има обаче някои проблеми. Като начало конкурентите. Искаме да знаем кой има…

— Знам всичко за тях — прекъсна го Ърл и даде да се разбере, че вече си е направил домашното. Може и да не се интересуваше особено от качествата на полимера, но беше дошъл добре въоръжен и държеше Белуедър да го знае. Отпи внимателно от чая си и този път доби умерено удовлетворен вид. После остави чашата и погледна Дан в очите.

— Начело на глутницата са „Дженеръл Тектоникс“. Предлагат някакво странно бронирано превозно средство с триъгълен под. Може да вози дванайсет души. Хитроумно изобретение. Отклонява взривната вълна настрани от отделението за войниците.

— Номер две?

— „Орион Солюшънс“ — отговори Ърл и се усмихна. Дошъл си където трябва, говореше усмивката. Старият Ърл е готов за работа и знае всички отговори. Отпи от чая и обясни: — Направили са някакъв смахнат робот. Сензори в предната му част откриват бомбата, той се приближава и я взривява. Нещо като взаимно самоубийство.

Не беше особено смешно, но всички се разсмяха шумно.

— Само тези двете ли са? — попита Белуедър.

Уверено намигване.

— Само тези две са от значение — отговори.

— Сигурен ли си? Трябват ми твърди данни. Важно е, Ърл.

— Въртят се още много идеи, но никоя не е достатъчно значима. Тези двете вече са готови за финансиране. Проведени са изпитания и проби. Генералите ги одобряват.

Белуедър се замисли, после попита:

— Някакви секретни програми, за които трябва да се погрижим?

— Не. Поне засега.

— Добре. Хубаво. Докъде са стигнали тези двете по отношение на финансирането?

— „Дженеръл Тектоникс“ е по-напред. Следващия месец ще се гласува.

— Кой я придвижва? — попита Белуедър като професионален играч на голф, който разпитва асистента си за разположението на терена, за да подбере най-подходящия стик.

Джак седеше и ги наблюдаваше. Очевидно не беше в свои води, извън средата си, извън зоната си на комфорт и не правеше нищо, за да прикрие изумлението си от начина, по който се играеше играта. Това беше председателят на Комисията за въоръжените сили в края на краищата. Седяха в този мръсен и долнопробен ресторант около малка очукана маса и Ърл им разказваше всичко, което искаха да знаят.