Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Ами другите?

— Всички присъди бяха изпълнени изключително внимателно. Такова беше споразумението ни с хората на Маларек — въздъхна шумно Темпълтън. — Нищо не може да се докаже.

Сандърс, който неспокойно се въртеше на стола си, също се обади, с лека нотка на оправдание.

— Само един отдел на ЦРУ бе в течение на тази работа с Таралежа — „Парнас“. Но Тед ги спря. — Той несъзнателно отправяше репликата си към двамата велики възрастни мъже — Лансинг и Ренолдс.

Темпълтън кимна:

— Добре, че успяхме да махнем това прикритие. Господи, изобщо не знаех, че е…

— Господа — намеси се Лансинг, — професията ни е такава, че непрекъснато се лее кръв, за да се защити животът на по-големи маси хора. Но мен ме тревожи мащабът на това нещо, елиминирането на невинни хора. Честно казано, това противоречи на всички мои принципи. Но като оставим морала настрана, тези убийства ми се струват изключително опасни. Ако което и да било от тях бъде засечено от КГБ или някоя друга заинтересована страна…

— Не е възможно — прекъсна го Темпълтън. — Хората в Секретариата са висококвалифицирани. Изключително точни. Докато стоим настрана, те ще си вършат работата незабележимо.

— Да, но дали ще я свършат? — едва чуто прошепна Евън Ренолдс, но незабавно привлече погледите на всички присъствуващи. Той бе формулирал, макар и малко грубовато, точно онова, което занимаваше всеки един от тях.

В стаята се възцари тишина, докато Бейлис най-накрая не събра кураж да заговори:

— Можем ли да сме абсолютно сигурни, че точно това е човекът, който ни трябва?

— Роджър — започна Темпълтън и тръсна глава, сякаш за да прогони лошите си мисли, — хората ми имат гласови отпечатъци, които съвпадат точно със записания глас, който се е обаждал от телефона в подземието на Леман. Това от една страна. Освен това се подслушва и неговият телефон, което вече потвърждава предположението, че точно той е човекът, който си вре носа. Това е несъмнено.

— Аз пък мислех, че сте сигурни в „Парнас“ — възрази Ренолдс.

— Във всички там, с изключение на този — отвърна Темпълтън. — Този продължава да рови, при това по лични причини, което не можехме да предвидим.

— Струва ми се, че въпросът трябва да се реши изключително деликатно — намеси се Лансинг.

— Защо? — възпротиви се остро Ренолдс. — Ако притежава документа… досието, тогава той би могъл да компрометира цялата операция. Толкова десетилетия труд да отидат на вятъра. За бога, това е творението на моя живот. Нямаме друг избор. Но ако той разполага със скрити копия, тогава какво?

Темпълтън изложи плана си и щом свърши, забеляза шокираните погледи на събраните около масата мъже. Възцари се продължително мълчание, котето си позволи да наруши само най-възрастният.