V. [bg]

— О, навън. — Неопределено.

Ако имаше поне малко смелост, помисли Рейчъл, щеше да изтресе: коя си ти, да те вземат мътните, че да ми държиш сметка къде отивам? А Рейчъл щеше да й отговори: аз съм тази, на която дължиш около хиляда долара, ето коя съм. Естър щеше да изпадне в истерия и да изплаче: Щом е така, махам се. Ще започна да проституирам или нещо такова и ще ти изпратя парите по пощата. А Рейчъл щеше да проследи с поглед как тя потегля трополейки, и точно когато Естър стигнеше до вратата, щеше да поднесе финалната реплика: Ще останеш без пукната пара, защото ще трябва ти да им плащаш. Изчезвай и повече не искам да те виждам! Върви по дяволите, където искаш върви! Вратата щеше да хлопне, след малко почукването на високите токчета щеше да заглъхне в коридора, вратата на асансьора щеше да се затвори със съскащ удар и ура: няма я вече Естър. А на другия ден Рейчъл щеше да прочете във вестника, че Естър Харвиц, 22-годишна, завършила с отличен успех нюйоркския Сити Колидж, е скочила от някой мост, надлез или висока сграда. И Рейчъл щеше да бъде тъй потресена, че нямаше да може дори да заплаче.

— Това аз ли бях? — възкликна тя на глас. Естър бе излязла. — И така, именно това наричаме потисната враждебност — продължи Рейчъл с виенски акцент. — Тайно искаш да убиеш съквартирантката си. Или нещо подобно.

Някой блъскаше по вратата. Рейчъл отвори и пред нея застанаха Фу и един неандерталец в униформа на старшина-боцман ІІІ-клас от военноморския флот на САЩ.

— Това е Пиг Бодайн — представи го Фу.

— Не е ли малък светът? — рече Пиг Бодайн. — Аз търся жената на Папи Ход.

— Аз също — отвърна Рейчъл. — А ти да не си любовен пратеник на Папи? Паола не иска да го вижда повече.

Пиг със замах наниза бялата си шапка на настолната лампа.

— Има ли бира в хладилника? — ухилен попита Фу.

Рейчъл бе свикнала при нея по всяко време да нахлуват членове на Пасмината и техните случайни познати.

— ЧУСКУДС — отвърна тя, което на жаргона на Пасмината означаваше Чувствувайте Се Като У Дома Си.

— Папи е някъде из Средиземното — подхвърли Пиг, вече излегнат на канапето. Бе достатъчно нисък, тъй че краката му не увиснаха през края. Той отпусна една дебела космата ръка и я остави да се стовари на пода с глухо думкане, което, предположи Рейчъл, по-скоро щеше да прозвучи като плющене, ако не бе килимът. — Ние с него служим на един кораб.

— А тогава защо ти не си в Средиземното, където и да е то? — попита го Рейчъл. Ясно й бе, че той има предвид Средиземно море, но враждебното й настроение взе връх.

— Дезертирах — поясни Пиг и затвори очи. Фу се върна с бирата. — Уха-а, браво! Подушвам „Болантайн“.

— Пиг има необикновено чувствителен нос — поясни Фу, оставяйки отворена бутилка бира „Болантайн“ в лапата на Пиг, която приличаше на язовец с увредена хипофизна жлеза. — Винаги познава.