Дяволът не обича да чака [bg]

Целият последен етаж от „андаруна“, на който имаше климатична инсталация, се заемаше от работния му кабинет — широко отворено пространство с дървени щори в „американски“ стил, гол дъсчен под, на който имаше само един-единствен копринен килим от Исфахан, и позлатена клетка с бял папагал. Точно в 18:00 часа всеки ден той предаваше доклада си до Лондон. Ако закъснееше с радиовръзката, биваше наказан със „синьо повикване“ от Риджънтс Парк след точно половин час, последвано от „червено“ точно в 19:00 часа. Ако и тогава не отговореше, в Лондон щяха да предприемат мерки да установят какво се е случило с него.

Досега Дариус никога не бе получавал напомняне — било синьо или червено, а тази вечер особено много държеше връзката да се осъществи навреме. Той си сложи слушалките и седна срещу радиопредавателя. Опитните му пръсти изписаха позивната: „PXN вика WWW“, на установената честота от 14 мегахерца. В ефира настъпи познатата кънтяща тишина — знак, че от Лондон се готвят да потвърдят връзката.

Днес имаше много за разправяне, но най-важното беше да запази самообладание по време на сеанса. В апаратната до Риджънтс Парк имаше цяла стена стъклени скали с трептящи стрелки, които наред с всичко останало измерваха продължителността и силата на всеки импулс, скоростта на изписване на всяка поредица от цифри, като регистрираха и характерните запъвания на пишещия при някои букви — например твърде краткото и неуверено, което излизаше изпод слабия безимен пръст на лявата му ръка. Ако машината не разпознаеше „почерка“ му, щеше да се задейства алармен звънец и връзката щеше да прекъсне автоматично.

Дариус беше чувал за някакъв агент на Антилските острови, който, щом имал да докладва нещо важно, от вълнение започвал да набира текста прекалено бързо и машината го прекъсвала. Имаше и дискретни начини — чрез вариации в „почерка“ или чрез включване на предварително договорени кодови думи, — по които разкритите и заловени агенти можеха да алармират Лондон, че са изпаднали в беда. Но Дариус нямаше доверие в тези мерки. Цяла група британски агенти в Холандия, разкрити и заловени от нацистите през войната, най-добросъвестно бяха подали всички кодирани сигнали и предупреждения, в отговор на което шефовете им на Бейкър Стрийт просто им бяха наредили да се вземат в ръце и да престанат с шегичките.

Дариус изпрати шифрограма до Лондон, че до момента няма връзка с 007, като поиска указания дали сам да не потегли за Ноушахр, Добави малкото, което бе узнал до момента — включително и от Хамид — за Чудовището на Каспийско море. По обяд си бе дал труда да прескочи до елегантния Френски клуб в центъра на Техеран и бе черпил е коктейли няколко ветерани от Индокитай, които се смятаха за всезнаещи. На агнешки котлети и червено бургундско някои от тях му бяха споделили, че чудовището било засичано неколкократно в района и че на последните въздушни снимки се виждали модификации в корпуса, сякаш неотдавна е било пригодено да изстрелва ракети.