Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
На връщане Дариус се отби и в друг клуб — едно от най-ексклузивните заведения в Техеран, където облечени по последна мода клиенти играеха боулинг върху мраморна пътека под звуците на Франк Синатра и Дейв Брубек. Там от един американец, погълнал твърде голяма доза бърбън, той научи нещо още по-интересно. Британският авиолайнер „Викърс VC10“, който трябвало да бъде доставен още преди две седмици на бахрейнската авиокомпания „Гълф Еър“, самата тя собственост на „Бритиш Еъруейс“, мистериозно изчезнал, преди да пристигне на местоназначението си. Американецът бил чул от свой приятел, чийто син работел във Военновъздушните сили на САЩ, че самолетът бил навлязъл в персийското въздушно пространство, но така и не излязъл от него. Смятало се, че или се е разбил, или е кацнал някъде насред пясъчната пустиня — Дащ-е Лут, в близост до Керман. Във всеки случай следите му се губели.
Сега пръстите на Дариус предаваха наученото с отмерена припряност. Той беше убеден, че М. ще схване значението на събитията — и произтичащите от тях опасности — точно толкова ясно, колкото ако му ги разкаже лично на ухото.
Час по-късно, когато лондонският следобед вече преваляше, дясното слепоочие на М. започна да пулсира, както правеше винаги когато биваше напрегнат. Той запали клечка кибрит и я поднесе към лулата си. На бюрото пред него лежаха шифрограмите от Париж и Вашингтон, както и последната порция новини от Дариус в Техеран. Сглобени заедно, те може би рисуваха цялостна картина, но засега М. не я виждаше. Мозъкът му долавяше отделни фрагменти — настойчиво заплашителни и вбесяващо непълни. Върху покрива на сградата, на метри над главата му, бяха монтирани три къси дебели мачти — антените на най-мощните радиопредаватели във Великобритания. Деветият етаж беше почти изцяло зает от старателно подбрана група специалисти по далекосъобщителна техника, които разговаряха помежду си на някакъв недостъпен за простосмъртните професионален жаргон, но в отговор на заядливите въпроси на М. търпеливо му бяха обяснили, че без допълнителна радиовръзка, при това инициирана от отсрещната страна, нищо повече не биха могли да му предложат.
Той пристъпи до прозореца и погледна навън към Риджънтс Парк. Преди две седмици бе прекарал една цяла сутрин на игрището за крикет, наблюдавайки победата на Англия над гостуващия индийски национален отбор. В момента обаче той нямаше време за подобни лековати развлечения.
М. натисна копчето на интеркома.
— Мис Мънипени? Повикай началник-щаба при мен.
След малко по дебелия мокет на коридора, водещ към тапицираната в зелено врата, която отделяше кабинета на М. от останалия свят, се чуха приглушени стъпки. Когато видя началник-щаба — спокоен, жилав мъж приблизително на годините на Бонд, мис Мънипени повдигна предупредително вежда.
— Влизай направо, Бил — каза тя. — Но си затегни колана.
Когато вратата се отвори и после затвори зад гърба му, над нея светна зелена лампичка.
— Сядай — каза М. вместо поздрав. — Какво разбираш от грамата на Шамфъстък?
— Току-що получих рапорт от авиацията — каза началник-щабът. — От оскъдната информация в текста е трудно да се каже със сигурност, но въпросното нещо би могло да е екраноплан.
— Какво, по дяволите, е това?
— Прилича на самолет с отрязани наполовина крила, но се движи като кораб на въздушна възглавница, използвайки едно явление, което се нарича „ефект от кацането“. Тежи два пъти повече от най-големия конвенционален самолет, дълго е над сто метра, а общата дължина на крилете му е около четирийсет метра. Сигурно сте забелязали как при кацане птиците — например гъските в езерото — успяват без видимо усилие да изминат с разтворени криле значително разстояние, планирайки над водата. Това е „ефектът от кацането“: натискът на въздуха върху крилата в посока нагоре, когато един самолет се готви да кацне и е близко над земята. Нещо като въздушна възглавница между крилото и пистата, която образува вторична подемна сила. Съветите са намерили начин да я впрегнат на работа. Този летателен апарат е на светлинни години пред всичко, с което разполагаме. Подробностите са тук — завърши той, като плъзна една папка по бюрото.
— Ако е това, което казваш — промърмори М. - имаме проблем.
— Така е. Засега апаратът е все още в изпитателен период. Знаем само за четири произведени прототипа, но руснаците възнамеряват да произведат над сто в техните корабостроителници на Волга. Разполагаме с няколко недотам качествени снимки, направени от американски спътници над Каспийско море, и с една от самолет тип Ю-2. Освен това се носи слух, че персийски рибари били забелязали един такъв. Викали му „Каспийското чудовище“.