Жив или мъртъв [bg]

21

АКО ГЛЕДАШЕ НА НЕЩАТА обективно, Найджъл Емблинг сигурно щеше да схване съществуващото настроение като самодоволство, но в момента считаше, че светът бързо отива по дяволите. Вероятно по-късно щеше да преосмисли преценката си, но точно сега, докато седеше в кухнята с чаша чай и четеше един от дузината пакистански всекидневници, сутрешния „Дейли Машрик“ от Пешавар, не видя нищо, което да подобри настроението му.

— Проклети идиоти — изръмжа той.

Домашният му прислужник Махмуд се появи магически на кухненската врата.

— Има ли нещо, господин Найджъл?

От единадесетгодишното момче лъхаше щастие и старание, особено по това време на деня, но Емблинг знаеше, че без него в домакинството му щеше да настъпи хаос.

— Не, не, Махмуд. Просто си говоря сам.

— А, това не е добре, господине, никак не е добре. За луд ще ви помислят. Моля ви, запазете си го за у дома, да?

— Да, добре. Ти продължавай да учиш.

— Да, господин Найджъл.

Махмуд беше сираче — майка му, баща му и двете му сестри бяха загинали при жестоките сблъсъци между сунити и шиити, започнали в Пакистан след убийството на Беназир Бхуто. Емблинг почти беше осиновил момчето — хранеше го, даваше му подслон, малко пари и без то да знае, постоянно нарастващ доверителен фонд, който щеше да наследи на осемнадесет години.

Поредната изгоряла джамия, поредният убит водач на фракция, поредният слух за подправени избори, поредният арестуван офицер от разузнаването по обвинение в кражба на държавни тайни, поредният призив към спокойствие от Пешавар. Много жалко. Не че Пакистан винаги е бил пример за мир, но имаше периоди на почти пълно спокойствие, въпреки че и то се оказваше измамно, като тънък капак над кипнал котел. И все пак Емблинг знаеше, че за него няма друго място на света, макар и да не разбираше защо. Вероятно това бе прераждане, но както и да е, Пакистан определено му легна на сърцето и сега, на 68 години, той беше пуснал твърдо и необратимо корени в новия си дом.

Емблинг знаеше, че повечето хора на негово място щяха, и може би трябваше, да се страхуват — англосаксонски християнин от Англия, родината на британското господство. Повече от деветдесет години, от 50-те на деветнайсети век до след края на Втората световна война, Великобритания властваше над „Индийския континент“, включвал в различни периоди Индия, Пакистан, Бангладеш, Сомалиленд, Сингапур и Долна и Горна Бирма, известна сега като Мианмар, въпреки че Емблинг продължаваше да я нарича Бирма, без да го е грижа кой може да се обиди. Въпреки че спомените от британското господство отшумяваха от Пакистан с годините, влиянието му не изчезна напълно и Емблинг виждаше и усещаше това всеки път, когато излезеше, заради погледите на възрастните хора на пазара и шепненето между полицаите, чули разни истории от родителите и прародителите си. Емблинг по никакъв начин не криеше произхода си, а и не би могъл, дори да искаше, заради акцента, с който говореше урду и пущу, които владееше почти перфектно. А да не говорим за бялата кожа и ръста му. Нямаше много местни хора като него.