Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Предполагам, че ще ме тормозиш за проклетия Мерлин — започна Бил.

Изглеждаше уморен и напрегнат; това беше по времето, когато пътуваше до Вашингтон и обратно. Друг път щеше да доведе някое неподходящо момиче и да я прати горе при Ан, докато те двамата си говорят по работа; сигурно очакваше Ан да изтъква неговия гений пред нея, помисли си злобно Смайли. Всичките бяха еднакви — два пъти по-млади от него, от някое опърпано училище по изкуствата, увиснали на ръката му и навъсени; Ан казваше, че някой му ги доставя. А веднъж, за да шокира всички, доведе един ужасен младеж на име Стеги, помощник-барман в някаква кръчма в Челси, с разкопчана риза и златен синджир на гърдите.

— Ами говори се, че ти пишеш докладите — обясни Смайли.

— Мислех, че това е работа на Бланд — каза Бил с хитрата си усмивка.

— Рой ги превежда — каза Смайли. — Ти пишеш обяснителните доклади, напечатани са на твоята машина. Машинописките изобщо нямат достъп до тези материали.

Бил слушаше внимателно с вдигнати вежди, сякаш всеки момент щеше да го прекъсне с възражение или с някоя по-неангажираща тема, след което се надигна от дълбокото кресло и мързеливо отиде до библиотеката, където застана с цял рафт по-високо от Смайли. Той издърпа една книга с дългите си пръсти, отвори я и се ухили.

— Пърси Алълайн няма да свърши работа — заяви той, разгръщайки една страница. — Това ли искаш да кажеш?

— Горе-долу.

— Което означава, че и Мерлин няма да свърши работа. Мерлин щеше да е полезен, ако беше мой източник, така ли? Какво би станало, ако гадният Бил се беше замъкнал при Контрола да му каже, че е напипал едра риба и иска сам да се справи с нея? „Много хубаво, Бил, момчето ми — би казал Контрола. — Направи го така, както сметнеш за добре, на всяка цена го направи, моето момче. Пийни сега малко гнусен чай.“ Досега да ми е дал медал, вместо да те праща да душиш по коридорите. Едно време бяхме много деликатни. Защо сме толкова вулгарни сега?

— Той смята, че Пърси е тръгнал да прави кариера — каза Смайли.

— Вярно е. Аз също съм тръгнал. Искам аз да съм шеф. Не го ли знаеше? Време е да направя нещо със себе си, Джордж. Наполовина художник, наполовина шпионин, време е да стана нещо цяло. Откога амбицията се смята за грях в нашата проклета организация?

— Кой го ръководи, Бил?

— Пърси ли? Карла го ръководи, кой друг? Тип от нисшата класа с източници от висшето общество, значи трябва да е парвеню. Пърси се е продал на Карла, това е единственото обяснение. — Много отдавна беше развил умението умишлено да разбира погрешно. — Пърси е нашата къртица — рече той.