Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Той прибра Демонична душа и тръгна бързо — доколкото можеше — към широката пещера, която ездачите на дракони използваха за кацане и излитане. Воинът, който му бе донесъл вестта, го последва по петите необичайно мълчалив. Некрос прие тишината с благодарност. Единственият глас, който желаеше да чуе, бе този на Торгус, разказващ за великата си победа над пришълците.
Още няколко орки, включително и от ездачите, вече се тълпяха при широкото гърло на пещерата. Некрос се намръщи от пълната липса на ред, но знаеше, че те също като него с нетърпение очакват триумфалното завръщане на Торгус.
— Направете път! Направете път! — Разбутвайки останалите, той се загледа към слабата светлина на изгряващото слънце. Отначало не можа да забележи нито един от левиатаните. Наблюдателят, който бе докладвал за предстоящото завръщане, сигурно притежаваше най-силните очи сред орките. После Некрос постепенно различи една тъмна точка в далечината, която непрекъснато увеличаваше размерите си, докато се приближаваше.
Само един? Оркът с дървения крак изръмжа. Поредната огромна загуба, но той можеше да я преживее сега, след като заплахата бе премахната. Некрос не можеше да определи кой от драконите се завръща, но също като останалите и той очакваше това да е животното на Торгус. Никой не би могъл да надвие шампиона на Грим Батол.
И все пак… докато драконът придобиваше все по-отчетлива форма, Некрос забеляза, че той летеше доста неравно, крилата му изглеждаха разкъсани, а опашката му висеше отпуснато. С присвити очи успя да види, че наистина ездач управляваше звяра, но той седеше отпуснато в седлото и сякаш едва се крепеше в съзнание.
Студени тръпки полазиха гърба на командира.
— Отдръпнете се! — извика той. — Отдръпнете се! Той ще има нужда от много място, за да се приземи!
Докато се отместваше с куцукане, Некрос осъзна, че животното на Торгус ще има нужда от почти всичкото свободно място в огромната кухина. Колкото повече се приближаваше драконът, толкова по-ясно се виждаше неравномерното му летене. За части от секундата Некрос дори помисли, че левиатанът може да се блъсне в самата планина — толкова затруднени бяха движенията му. Едва в последния момент, най-вероятно насочено от ездача си, кървавочервеното чудовище успя да улучи пещерата.
Драконът се приземи с трясък между тях.
Орките се развикаха от изненада и ужас, когато набраната инерция плъзна ранения звяр напред. Един от воините полетя във въздуха, когато едното крило го забърса. Опашката се мяташе наляво-надясно, биеше по стените и събаряше скални късове от тавана. Некрос се подпря на една стена и стисна зъби. Навсякъде се стелеше прах.
Изведнъж в пещерата се възцари тишина. Тишина, в която сакатият заклинател и онези, които бяха успели да се отдръпнат от пътя на дракона, започнаха да осъзнават, че огромното същество пред тях се бе завърнало в гнездото си… само за да умре.
Но с ездача случаят не бе такъв. Една фигура се изправи сред облаците прах — олюляваща се, но все пак внушителна фигура, която се отвърза от гигантския труп и се спусна по него, като едва не падна на колене, когато докосна пода. Изплю кръв и пръст от устата си, след което се огледа в търсене… в търсене… на Некрос.
— Изгубени сме! — изплака най-смелият, най-силният сред ездачите на дракони. — Изгубени сме, Некрос!
Арогантността на Торгус сега бе пречупена от нещо, което неговият командир със закъснение разпозна като поражение. Торгус, който бе дал клетва да падне в бой, сега изглеждаше напълно победен.
Не! Не и той! Възрастният орк закуцука колкото можеше бързо към своя шампион, а лицето му бе потъмняло.
— Тишина! Няма да слушам такива приказки! Ти си срам за клановете! Посрамваш и себе си!
Торгус се облегна, доколкото можеше върху останките от ездитното си животно.
— Срам? Нямам от какво да се срамувам, старче! Просто видях истината, а тя е, че за нас вече няма надежда!
Пренебрегвайки факта, че другият орк бе по-грамаден и силен от него, Некрос сграбчи ездача за раменете и го разтърси.
— Говори! Какво те накара да изречеш такива изменнически слова?
— Погледни ме, Некрос! Погледни моето животно! Знаеш ли каква е причината за това? Знаеш ли с какво се бихме?
— Армада грифони? Легион магьосници?
Кървави петна покриваха някогашните великолепни отличия, които все още висяха по гърдите на Торгус. Ездачът на дракони опита да се засмее, но вместо това се задави от кашлица. Некрос нетърпеливо чакаше.