Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Внезапно Малфурион се поколеба:
— Те ще се натъкнат право на този изрод! Ако някой от тях е от Лунната стража…
— Магията е способна да убие адския звяр, ако е достатъчно силна, нощни елфе. Но ако искаш да останеш и да се пребориш с това създание заедно с тях, и аз ще остана до тебе.
Брокс не добави, че това ще означава или смъртта, или повторното му залавяне. Нямаше да изостави Малфурион, който вече на два пъти му беше спасявал живота.
Сутрешната мъгла взе да се разнася и смътните фигури се виждаха в далечината. Малфурион стисна здраво юздите и бързо обърна пантерата в обратната посока. Не каза нищо на Брокс, просто подкара животното си бързо.
Зад тях демонът освободи още един крак, а вниманието му вече беше привлечено от звуците, предвещаващи нова плячка…
Нещо разбуди Ронин от съня. Нещо, което го караше да се чувства неспокоен.
Той не се размърда веднага, а вместо това клепачите му се повдигнаха само колкото да види част от заобикалящата го среда. Слънчевите лъчи му помогнаха да различи заобикалящите го дървета, злокобната линия на цветята-пазачи и тревата, на която лежеше.
Това, което не успя да види, беше Крас.
Той се надигна, търсейки с поглед драконовия магьосник. Нямаше как да не е някъде из поляната.
Но след внимателно проучване на региона, изчезването на дракона стана очевидно.
Притеснен, магьосникът се изправи и отиде до края на поляната. Цветята се извърнаха, за да го посрещнат, и всяко се отвори широко. Ронин се изкушаваше да види колко силни са точно, но подозираше, че полубогът едва ли щеше ги разположи тук, ако не можеха лесно да се справят с един смъртен.
С поглед, неизменно следящ горите, Ронин извика:
— Крас?
Нищо.
Той изгледа дърветата, намиращи се точно отвъд затвора му, и се намръщи. Нещо не беше същото, но не можеше да каже точно какво.
Отстъпи назад, размишлявайки… и внезапно забеляза, че е попаднал в нечия сянка.
— Къде е другият? — настоя да научи Ценариус. В тона му нямаше и следа от доброжелателност. Макар и ясно, небето изведнъж изтрещя и от нищото се появи яростен вятър. — Къде е приятелят ти?
Ронин запази изражението си неутрално, докато стоеше лице в лице с полубога.
— Не зная. Току-що се събудих и него го нямаше.
Златните очи на рогатата фигура се присвиха, а намръщеното му изражение изпрати тръпки по гърба на човека.
— По света има притеснителни знамения. Някои от другите са усетили натрапници, създания с неестествен произход, които душат наоколо и търсят нещо… или някого. — Той изгледа магьосника много внимателно. — Защо ли се появяват така скоро след внезапното ви идване от нищото?
Ронин можеше само да подозира какви ще да са тези неназовани създания. Ако беше прав, той и Крас имаха дори по-малко време, отколкото подозираха.
Когато видя, че „гостът“ му няма какво да каже, Ценариус добави:
— Приятелят ти не може да е избягал без чужда помощ, но те е изоставил. Защо?
— Аз…
— Сред другите имаше и такива, които настояваха да ви предам веднага, за да разберат чрез по-радикални методи причините за присъствието ви тук и какво е това, което ви прави толкова интересни за нощните елфи. До момента ги убеждавах, че не бива да го правят…
Добре развитите сетива на Ронин внезапно почувстваха присъствието на друга могъща сила, която по свой собствен начин беше равна на тази на Ценариус.
— Сега виждам, че трябва да се съобразя с мнозинството — довърши с нежелание властелинът на гората.
— Чухме повика ти… — изръмжа дълбок и гръмък глас. — Значи признаваш грешката си…
Магьосникът понечи да се обърне, за да види кой е заговорил, но краката му — цялото му тяло — не искаха да се подчинят на желанията му.
Нещо по-огромно от полубога се раздвижи зад гърба му.
Ценариус изобщо не изглеждаше доволен от коментара на другия.
— Признавам само, че трябва да предприемем нови стъпки.
— Истината ще излезе наяве… — Тежка, покрита с козина ръка с дебели нокти хвана човека за рамото и го стисна болезнено — При това съвсем скоро…
Дванайсет
Трябва да останеш в храма! — настоя Илидан. — Малфурион мисли единствено за безопасността ти, а също и аз!
Но Тиранде нямаше да позволи да я разубедят.
— Трябва да знам какво става! Видя колко много потеглиха да ги преследват! Ако ги хванат…