Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Първите големи спънки пред Маклийн били човешки. През 1958 г. той пратил два от новите си кораби от Нюарк до Пуерто Рико, където профсъюзът на пристанищните работници отказал да ги разтовари. Останали на котва четири месеца, докато Маклийн не вдигнал ръце и не се съгласил всеки кораб да бъде разтоварван от ненужно много хора. Забавянето му коствало цялата печалба от началото на годината. Друга стачка през 1959 г. му докарала още загуби и бизнесът на Маклийн бил на ръба на банкрута. Други транспортни компании се стреснали от големите инвестиции, необходими за влизането в бизнеса с контейнерите, особено при положение че профсъюзите не били склонни да сътрудничат, затова и пристанищата нямали желание да се преустройват. Контейнерната революция изглеждала като провал.
Маклийн отвърнал, като наел в преименуваната си компания „Сий-Ленд“ гладни, млади и предприемчиви хора от бившия му бизнес с камионите, за да разреши проблемите. Взел още заеми и построил още по-големи кораби. Започнал да пренася стоки по море от Източния бряг до Калифорния през Панамския канал. Провървяло му, когато основният му конкурент по маршрута към Пуерто Рико се разорил, след като купувачът му поел твърде много дългове. През 1965 г. „Сий-Ленд“ вече имала петнайсет кораба и 13 533 контейнера. След продължителни вътрешни противоречия двата профсъюза най-накрая стигнали до варианта с механизацията, тъй като в пристанищата имало повече бизнес, а условията за работа се подобрили. На Западния бряг профсъюзите дори твърдели, че работодателите ги бавят в автоматизирането на работата.
Ключовият проблем вече била стандартизацията. Правителството на Съединените щати и тогавашната Международна организация по стандартите се борили години наред какви са оптималните размери и форма на „стандартния контейнер“. През 1965 г. обаче две трети от контейнерите в употреба не отговаряли на договорените стандарти за дължина или височина. Това били или 10,6-метровите контейнери на „Сий-Ленд“, или 7,3-метровите контейнери на „Метсън“ в Тихия океан, които се появили като продукт на конкурентен и успоредно развиващ се проект за превоз на ананаси от Хавайските острови до Сан Франсиско. Накрая обаче индустрията се спряла на стандартни дължини от 6 метра и 12,2 метра.
Следващият пробив на Маклийн дошъл с Виетнамската война. Съединените щати имали постоянни трудности с формирането и снабдяването на войските си във Виетнам, тъй като водите били плитки, а пристанищата в Сайгон и Дананг не разполагали с адекватни съоръжения. Военните се опитвали отново и отново да облекчат задръстванията, бавенето и бъркотията, но не постигали кой знае какъв успех. Ситуацията ставала все по-лоша. Маклийн съзрял възможността си и не спрял да тормози Пентагона, докато не получил разрешение да изгради контейнерно пристанище в залива Кам Ран. Срещнал очаквана съпротива, но упоритостта му най-после дала резултат през 1967 г. „Сий-Ленд“ построила пристанище на собствен риск и започнала да транспортира по 600 контейнера на всеки две седмици. Изведнъж проблемите на военните със снабдяването изчезнали. По натоварения маршрут потеглили дори хладилни контейнери със сладолед, а „Сий-Ленд“ натрупала огромни суми от договорите. Неуморният Маклийн забелязал възможността да праща празните контейнери обратно през Япония, където ги пълнели със стоки за износ, а така помогнал за зараждането на азиатския експортен бум, който щял да преобрази икономиките на Япония, Тайван, Корея, Китай, че и на Виетнам. Военните скоро предложили на Маклийн още договори за снабдяването на войските и в Европа, а това спомогнало за промяната на отношението на скептично настроените към контейнерите европейски пристанища.
Маклийн продал „Сий-Ленд“ на Р. Дж. Рейнолдс през 1970 г. и скоро напуснал компанията. Пробвал различни други начинания, включително ферми за прасета и курорти, преди да се върне в превоза по море с изкупуването на „Юнайтед Стейтс Лайнс“ през 1977 г. Капацитетът на транспорта с контейнери скачал с по 20 процента на година, а корабите ставали все по-големи и по-големи. Спрямо тон товар големият кораб излиза по-евтин като строеж, нуждае се от по-малък екипаж и е по-икономичен откъм гориво в сравнение с малкия кораб. Единственото ограничение било преминаването през шлюзовете на Панамския канал.