За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Не прави това, Корабик! — извика отчаяно Воркосиган. В гласа му прозвуча безнадеждна мъка. Добро или лошо, решението на капитана е било взето преди час, последиците от него вече бяха фиксирани във времето. Главата на Готиан се извърна встрани:

— Готов ли си, командор Воркалонер? Пристъпваме към… — репродукторът пропука и затихна, образът върху екрана се стопи. В кабината се възцари тежка тишина.

— По дяволите! — изрева Воркосиган и стовари юмрука си върху бюрото. — Колко време ще им трябва да осъзнаят, че…

Млъкна и отправи поглед към снежинките на екрана. Ръката му трескаво започна да превключва честотите, върху лицето му се бореха мъка, гняв и покруса. Попадна на някаква компютърна графика, изобразяваща космическото пространство около Ескобар. Корабите бяха обозначени с мигащи светлинки. Всичко изглеждаше ясно и лесно, като детска игра. Воркосиган мрачно поклати глава, устните му побеляха.

После на екрана се появи лицето на Вен — бледо и напрегнато.

— Сър, най-добре елате в тактическата зала — промълви той.

— Не мога, Вен. Тук съм под арест. Къде са Хелски и Коуер?

— Командор Хелски замина заедно с принца и адмирал Ворхалас, сър. А командор Коуер е тук. В момента вие сте най-старшият офицер на борда.

— Заповедта на принца беше категорична, нали?

— Принцът… Мисля, че принцът е мъртъв, сър…

Воркосиган затвори очи, от гърдите му се откърти тежка въздишка. После се стегна, тялото му напрегнато се приведе напред:

— Имате ли потвърждение? Получихте ли нови заповеди от адмирал Ворхалас?

— Адмирал Ворхалас е заедно с принца, сър… Корабът им е бил улучен… — Вен се обърна да погледне нещо зад гърба си, после отново насочи очи към камерата: — Вече е потвърдено, сър… — Прокашля се и тихо добави: — Флагманският кораб е унищожен… Отломките му са разпилени на стотици километри… Сега вие сте главнокомандващ, сър…

Лицето на Воркосиган беше мрачно и студено.

— Тогава слушай заповедта ми и веднага я предай. Обявявам „синя тревога“! Всички кораби да прекратят огъня незабавно! Защитните екрани да бъдат включени на максимална мощност. Приготви кораба за път, посока Ескобар! Трябва да съкратим времето за получаване и предаване на сигнали!

— „Синя тревога“ ли казахте, сър? Но това означава пълно отстъпление!

— Зная, командор. Лично съм я писал…

— Но пълно отстъпление…

— Командор Вен! Ескобарците разполагат с нова оръжейна система, която се нарича ОГЛЕДАЛНО ПЛАЗМЕНО ПОЛЕ. Разработена е на Колония Бета и може да връща всеки енергиен сноп, изстрелян срещу нея. Това означава, че нашите кораби се самоунищожават, командор Вен!

— Господи! Какво можем да направим?

— Абсолютно нищо, освен ако не решим да минем на абордаж и да ги победим в ръкопашен бой! Примамлива, но напълно непрактична идея, нали? Предай незабавно моите заповеди! После извикай при себе си главния инженер и старши пилота. Не забравяй и началника на охраната — предупреди го да изтегли пазачите от коридора на моето ниво. Защото никак не ми се ще да получа порция невропаралитичен газ пред вратата на кабината си!