В долината на смъртта

— Затворят! Но, мисис Хоук, какво става всъщност тук? — изкрещя Елми. Опита да мине край Миранда, ала испанката стоеше като закована на мястото си.

— Ако не си седнете спокойно, ще ви се случи нещо, което няма да ви е приятно!

— Помощ! На помощ! — извика Елми. Уолкър влезе и избута Миранда настрани.

— Кой вика тук за помощ? Какво се е случило?

— Аз!… Къде е баща ми?

— В трюма.

— Какво му се е случило?

— Нищо, нищичко.

— Не ви вярвам! Заведете ме при татко! Искам да отида при него!

— Не ви разбирам. Та вие вдигате дандания, която може да се чуе далеч по брега. Бихте могла да ни навлечете по тоя начин големи неприятности. Успокойте се!

— Заведете ме при татко или доведете него тук!

— Е, щом на друго не кандисвате, елате!

През това време Уилкинс бе свален долу. Уолкър съпроводи сега и Елми нататък, отвори една зарезена врата, когато слязоха по стъпалата, и я пропусна да мине в едно тъмно помещение.

— Той къде е? — попита Елми подозрително.

— Там вътре. Само влезте!

Той блъсна Елми напред, зарези бързо след нея, качи се горе и затвори и люка. Отдолу достигна до него само един приглушен крясък.

На палубата при него дойде Хофтър и го дръпна настрани.

— Нещо не проумявам. Нали говорехте за любовна връзка между мис и моя приятел Ролан?

— Така е.

— Ами вие се отнасяте с мис и баща й по начин, сякаш са престъпници!

— Това влиза в нашия план.

— Как тъй? Лодката си за някоя подлост аз не давам. Ясно ли ви е?

— Разбира се, че ми е ясно — ухили се безобидно Уолкър. После тупна успокоително Хофтър по рамото. — Само не се косете! С тези хора трябва да действаме вече малко по-неделикатно. Това е необходимо, ако Ролан иска да стигне до притежание на своята годеница. С други думи Ролан трябва да изиграе ролята на спасител и сетне от чиста благодарност дъртият ще му даде момичето за жена. Сега просветна ли ви?

— Много странна работа. Какво би трябвало да си помисли всъщност мастър Уилкинс? Да не би, че е попаднал в ръцете на някоя разбойническа шайка?

— Приблизително така.

— ’s death! Значи и аз принадлежа към тази банда? Ама това е опасно за мен!

— Не виждам никаква опасност за нас, толкова по-малко — за вас.

— Охо! Та вие превръщате лодката ми в пиратски кораб!

— Кой знае, че лодката е ваша?

— В тази местност — всеки.

— Но не и двамата пленници.

— Тук, струва ми се, много грешите. В странноприемницата Уилкинс сигурно е казал, че ще пътува с моя кораб. Освен това хопът, който донесе багажа, много добре познава моя съд.

— Е, има едно просто средство да се очистите от всяко подозрение. Казваме чисто и просто, че сме надвили и пленили и вас.

— Кой ще ти го повярва! Да не би да ви е по силите да ме вземете в плен заедно с петимата ми моряци?

— Е, мислите каквото си щете! Но ние също толкова малко като вас желаем да ни сметнат за разбойници! За момента — да, понеже разиграваме едно малко театро, ала има ли мастър Ролан съгласието за женитба в джоба си, ще обясним цялата шега. Давам ви дума, че сетне даже всички вкупом ще бъдем поканени на сватбата!