Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Просто, ами, не го забавям толкова много, нали разбираш. Бих могла да опитам, предполагам…
Погледнах сребристия мотоциклет несигурно.
— Не се притеснявай за това — каза Едуард и се изсмя тихо. — Джаспър много го харесва. Може би е време за него да открие нов начин за пътуване. Все пак Алис си има Поршето сега.
— Едуард, аз…
Той ме прекъсна с бърза целувка.
— Казах да не се притесняваш. Но би ли направила нещо за мен?
— Каквото искаш — обещах бързо.
Той пусна лицето ми и се наведе през по-далечната страна на големия мотор, изваждайки нещо, което беше скътал там.
Върна се с предмет, който беше черен и безформен и друг, червен и лесен за разпознаване.
— Моля те? — попита той, усмихвайки се с изкривената усмивка, която винаги унищожаваше съпротивата ми.
Взех червената каска, притегляйки я с ръце.
— Ще изглеждам глупаво.
— Не, ще изглеждаш умна. Достатъчно умна, за да не се нараниш. — Той хвърли черното нещо, каквото и да беше то, през ръката си и отново взе лицето ми в ръце. — Това, което държа в ръцете си точно сега, е нещо, без което не мога да живея. Можеш да се грижиш за него.
— Добре, хубаво. Какво е онова другото? — попитах подозрително.
Той се засмя и раздруса нещо като уплътнено яке.
— Това е яке за каране. Чух, че бързото каране е малко неудобно, не че бих могъл да знам.
Той ми го подаде. С дълбока въздишка прибрах косата си и пъхнах глава в каската. После проврях ръце в ръкавите на якето. Той ми закопча ципа с усмивка, напираща по ъгълчетата на устните му, и се отдръпна крачка назад.
Почувствах се огромна.
— Бъди честен, колко идиотски изглеждам?
Той се отдалечи с още една крачка и сви устни.
— Хъх, толкова зле? — промърморих аз.
— Не, не, Бела. Всъщност… — изглежда търсеше точната дума. — Изглеждаш… секси.
Изсмях се силно.
— Да бе.
— Наистина много секси.
— Казваш го само, за да го нося — казах аз. — Но няма проблем. Прав си, по-умно е.
Той обви ръце около мен и ме притисна до гърдите си.
— Такова си глупаче. Предполагам, че това е част от чара ти. Въпреки че трябва да призная, каската наистина има някои недостатъци.
И той махна каската от главата ми, за да ме целуне.
Докато Едуард ме караше към Ла Пуш малко по-късно, осъзнах, че тази невиждана ситуация ми се струва странно позната. Отне ми кратък момент за размисъл, докато определя източника на моето дежа-вю.
— Знаеш ли за какво ми напомня това? — попитах аз. — Точно както когато бях дете и Рене ме докарваше при Чарли за лятото. Чувствам се като седемгодишна.
Едуард се засмя.
Не го казах на глас, но най-голямата разлика при двете неща беше, че Рене и Чарли бяха в по-добри отношения.
На около половината път за Ла Пуш завихме на ъгъла, където намерихме Джейкъб, облегнат на червения Фолксфаген, който си беше направил от стари части. Внимателното и неутрално изражение на Джейкъб се разтопи в усмивка, когато му помахах от предната седалка.
Едуард паркира Волвото на около 30 метра.
— Обади ми се, когато и да си готова да си тръгнеш — каза. — Аз ще съм тук.
— Няма да се бавя много — обещах му.
Едуард разтовари мотора и новите ми придобивки от багажника на колата си — бях малко впечатлена, че всичко се побра там. Но не беше трудно да се справиш, когато си способен да жонглираш с микробуси с нормални размери, пък какво остава за малки мотори.
Джейкъб наблюдаваше, без да се доближи, усмивката му беше изчезнала, а тъмните му очи — неразгадаеми.
Хванах каската под ръка и метнах якето през седалката.
— Всичко ли взе? — попита Едуард.
— Да — уверих го аз.
Той въздъхна и се наклони към мен. Извърнах лице нагоре за целувка за довиждане, но Едуард ме изненада, заключвайки ръце около мен и целувайки ме с много ентусиазъм, както и в гаража — доста дълго след това се задъхвах.
Едуард се засмя тихо на нещо и ме пусна.
— Довиждане — рече той. — И наистина харесвам якето.
Докато се обръщах с гръб към него, мисля, че видях проблясък от нещо в очите му, който не трябваше да виждам. Не можех да кажа със сигурност какво точно беше. Тревога може би. За секунда си помислих, че е паника. Но сигурно правех от мухата слон, както винаги. Усещах погледа му върху гърба ми, докато бутах мотора си към невидимата граница за вампири и върколаци, за да се срещна с Джейкъб.
— Какво е всичко това? — извика Джейкъб, гласът му беше внимателен, изучаваше мотоциклета с озадачено изражение.
— Помислих си, че трябва да върна това, където му е мястото — рекох му аз.