Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Писалката на Емили се плъзгаше бързо по листовете хартия, докато тя се опитваше де не изостава от него.
— Още в началото племето се заселило на това пристанище и членовете му станали опитни корабостроители и рибари. Но племето ни беше малко, а на пристанището изобилстваше от риба. Имаше и други, които желаеха земята ни, а ние бяхме твърде малобройни, за да я защитим. Едно по-голямо племе ни нападна и ние се качихме на корабите си за да им избягаме.
— Каелеха не е бил първият дух-войн, но ние не помним историите, които го предхождат. Не помним и кой бил първият, който е открил тази сила или как е била използвана преди това бедствие. Каелеха е бил първият велик Дух-Вожд в нашата история. В тази бедствена ситуация, Каелеха използвал магията, за да защити земята ни.
— Той и всичките му войни напуснали кораба — не телом, а чрез духовете си. Жените им наблюдавали телата им и вълните, а душите на мъжете се върнали обратно в нашето пристанище. Те не можели физически да докоснат вражеското племе, но имали други начини. Историите ни разказват, че те можели да изпращат силни ветрове в лагерите на своите врагове; можели да крещят силно с вятъра, което ужасявало противниците им. Разказите ни описват също, че животните можели да виждат духовете-воини, а също и да ги разбират; животните дори изпълнявали техни заповеди.
— Каелеха повел армията си от духове и поразил нашествениците. Другото племе имало глутница от големи рунтави кучета, които използвали, за да теглят шейните им в замръзналите северни страни. Духовете-воини настроили кучетата против господарите им и след това докарали огромно ято прилепи от скалните пещери. Те използвали пищящия вятър да подпомогне на кучетата и да обърка мъжете. Кучетата и прилепите победили. Оцелелите се разбягали и нарекли нашето пристанище прокълнато място. Кучетата заживели на свобода като духовете-воини ги освободили. Килайетите се завърнали в телата си и при жените си с победа.
— Другите съседни племена, Хохи и Макаа, се споразумели с Килайетите. Те не искали да имат нищо общо с нашата магия. Живеехме в мир с тях. Когато срещу нас се изправяли врагове, духовете-воини ги прогонвали.
— Минали много поколения. Тогава дошъл последния велик вожд на духа Таха Аки. Той бил известен със своята мъдрост и миролюбие. Хората живели добре и спокойно под неговите грижи. Но имало един мъж, Утлапа, който не бил доволен.
Около огънят се чу изсъскване. Не бях достатъчно бърза, за да видя откъде дойде. Били не обърна внимание е продължи с легендата.
— Утлапа бил един от най-силните духове-воини на вожда Таха Аки — много силен мъж, но същевременно и много алчен. Той мислел, че хората трябва да използват своята магия, за да разширяват земите си, да поробят племената Хохи и Макаа и да създадат империя.
— Е, когато войните били във формата на духове, те можели да четат мислите си. Таха Аки видял за какво копнее Утлапа и много му се разгневил. На Утлапа било наредено да напусне племето си и никога да не използва способността си да се превръща в дух. Утлапа бил силен мъж, но войните на вожда го превъзхождали по численост. Той нямал друг избор, освен да си тръгне. Разгневеният и прокуден Утлапа се скрил в близката гора, чакайки подходящ момент, за да си отмъсти на вожда.
— Дори и във времена на мир, Духът-Вожд бил бдителен в това да предпазва племето си. Често ходел до тайно свещено място в планините. Той оставял тялото си и преминавал надолу покрай горите и крайбрежието, грижейки се никаква заплаха да не доближи. Един ден когато Таха Аки отишъл да изпълни това задължение, Утлапа го проследил. Първоначално Утлапа планирал просто да убие Вожда, но този план имал своите недостатъци. Със сигурност духовете-воини щяха да го преследват, за да го унищожат, а те можеха да го последват по-бързо отколкото той можеше да избяга. Докато се криел сред скалите, наблюдавайки как Вождът се приготвя да напусне тялото си, му хрумнал друг план.
— Таха Аки оставил тялото си на тайно място и отлетял с ветровете, за да продължи да наглежда племето си. Утлапа изчакал докато не се уверил, че вождът е на достатъчно разстояние със своя дух.
— Таха Аки узнал веднага щом Утлапа се присъединил към него в света на духовете и също така узнал смъртоносния му план. Той бързал да се върне на тайното си място, но дори и ветровете не били достатъчно бързи, за да го спасят. Когато се върнал неговото тяло вече го нямало. Тялото на Утлапа лежало изоставено, но Утлапа не бил оставил на Таха Аки шанс да се измъкне — той бил прерязал собственото си гърло с ръцете на Таха Аки.