Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Той вдиша дълбоко и издиша шумно.
— Добре.
Той разви кърпата и когато се протегнах да я взема, той сложи ръката си в моята. Отне ми няколко секунди. Дори преобърнах няколко пъти ръката му, въпреки че бях сигурна, че се е порязал. Обърнах отново ръката му и най-накрая разбрах, че възпалената розова извита линия беше всичко, което остана от раната му.
— Но… ти кървеше… толкова много.
Той издърпа ръката си обратно, очите му — приковани мрачно върху мен.
— Възстановявам се бързо.
— Аз ще кажа — измънках аз.
Съвсем ясно бях видяла дълбоката рана и кръвта, която изтече в мивката. Миризмата на ръжда и сол почти ме беше повалила. Може би дори имаше нужда от шевове. Би отнело дни, за да хване коричка и повече от седмици, за да избледнее до светлорозовия белег, който стоеше на кожата му сега. Той изви устните си в половинчата усмивка и удари веднъж гърдите си с юмрук.
— Върколак, забрави ли?
Очите му задържаха погледа ми за един неизмерим миг.
— Вярно — казах накрая.
Той се засмя при вида на изражението ми.
— Казвах ти за това. Видя белега на Пол.
Поклатих глава, сякаш за да си проясня мислите.
— Малко по-различно е, да видиш нещата със собствени очи.
Коленичих и извадих белината от шкафа под мивката. После полях малко по един парцал и започнах да трия пода. Парещата миризма на белината изпари и последните признаци за главозамайване.
— Нека почистя — рече Джейкъб.
— Няма проблеми. Би ли хвърлил кърпата за пране?
Когато бях сигурна, че подът мирише само на белина, станах и измих дясната страна на мивката също. После отидох в пералното помещение покрай килера и изсипах пълна чаша прах за пране преди да пусна пералнята. Джейкъб ме гледа с неодобрителен поглед.
— Да не би да страдаш от маниакална депресия? — попита той когато приключих.
Хах. Може би. Но поне имах добро извинение този път.
— Малко сме чувствителни към кръвта тук. Сигурна съм, че разбираш.
— Оо — той сбърчи нос отново.
— Защо да не го направим възможно най-лесно за него? Това, което прави е достатъчно трудно.
— Разбира се, разбира се. Защо не?
Издърпах запушалката и пуснах мръсната вода да се изтече в мивката.
— Може ли да те питам нещо, Бела?
Въздъхнах.
— Какво е чувството — да имаш върколак за най-добър приятел?
Въпросът ме хвана неподготвена. Изсмях се силно.
— Плаши ли те? — продължи той още преди да съм отвърнала.
— Не. Когато върколакът е мил — казах меко — е върхът.
Той се усмихна широко, зъбите му блестяха на фона на мургавата му кожа.
— Благодаря, Бела — каза и хвана ръката ми и ме дръпна внезапно в една от неговите трошащи костите прегръдка.
Преди да реагирам изобщо, той отпусна ръце и се дръпна от мен.
— Ъгх — каза, сбръчквайки нос. — Косата ти мирише по-лошо и от стаята ти.
— Извинявай — промърморих аз. Изведнъж разбрах на какво се смееше Едуард по-рано, когато издиша върху мен.
— Един от многото проблеми при дружбата с вампири — каза Джейкъб, вдигайки рамене. — Прави те да миришеш лошо. Сравнително малък проблем.
Погледнах го ядосано.
— Мириша лошо само за теб, Джейк.
Той се ухили.
— До скоро, Бела.
— Тръгваш ли си?
— Той чака да си тръгна. Мога да го чуя оттук.
— Оу.
— Ще изляза отзад — каза и направи пауза. — Чакай малко, ей, мислиш ли, че можеш да дойдеш до Ла Пуш довечера? Ще правим купон с огън на открито. Емили ще е там и ще можеш да се запознаеш с Ким… и съм сигурен, че Куил също иска да те види. Той е доста кисел, задето си разбрала преди него.
Ухилих се. Можех да си представя колко му е досаждало това на Куил — дребното момиче — приятелка на Джейкъб, заедно с върколаците, докато той си няма и представа за случващото се. И после въздъхнах.
— Ами, Джейк, не знам. Виждаш, че сме под напрежение точно сега…
— О, хайде, мислиш ли, че някой ще може да се справи с всички нас — с нас шестимата?
Той заекна малко на края на изречението и направи странна пауза. Зачудих се дали има проблем с изричането на думата върколак на глас, точно както и аз с думата вампир.
Големите му тъмни очи бяха безсрамно умолителни.
— Ще попитам — казах колебливо.
Той издаде гърлен звук.
— Сега той ли ти е началник? Нали знаеш, гледах една история по телевизията миналата седмица за контролирането и злоупотребата в тийнейджърските връзки и…
— Добре! — срязах го аз и избутах ръката му. — Време е върколакът да си върви!
Той се ухили.
— Чао, Бела. Увери се, че си поискала позволение.