Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Малкият Сет Клиъруотър вече не беше толкова малък. С широката си щастлива усмивка и високата кльощава фигура, той ми напомняше много за един по-млад Джейкъб. Приликата ме накара да се усмихна и след това да въздъхна. Дали Сет беше обречен да промени живота си драстично, както и останалите от момчетата? Беше ли това бъдеще причината той и неговото семейство да са допуснати тук? Цялата глутница беше там: Сам с Емили, Пол, Ембри, Куил и Джаред с Ким, момичето, в което той беше намерил отражението си.
Първото ми впечатление от Ким беше, че тя е хубаво момиче, малко стеснително и потайно. Тя имаше широко лице, най-вече заради скулите й, с очи твърде малки, за да балансират. Носът и устата й бяха твърде широки за традиционната красота. Правата й черна коса беше съвсем тъничка и вятърът, който сякаш никога не напускаше скалистото място, я развяваше леко.
Това беше първото ми впечатление. Но след като няколко часа гледах как Джаред гледа Ким, не можех повече да открия нищо друго в момичето.
Начинът, по който той я гледаше! Беше като слепец, виждащ слънцето за пръв път. Като колекционер, намерил неоткриваем експонат на Да Винчи, като майка, гледаща към лицето на новороденото си дете.
Неговите учудващи очи ме накараха да видя нови неща в нея — как кожата й изглеждаше като червеникавокафява коприна на светлината на огъня, как формата на устните й беше перфектна двойна извивка, колко бели бяха зъбите й срещу тях, колко дълги бяха миглите й, докосващи бузите й, когато погледнеше надолу.
Кожата на Ким понякога потъмняваше, когато срещаше благоговеещия поглед на Джаред, очите й поглеждаха надолу засрамени, но й бе доста трудно да отдели поглед от него дори за малко.
Гледайки ги, аз почувствах по-добре това, което Джейкъб ми беше казал за отпечатването преди — трудно е да устоиш на такова ниво на обвързване и обожание.
Ким заспиваше сега срещу гърдите на Джаред, ръцете му бяха обвити около нея. Представих си, че там сигурно й бе много топло.
— Става късно — промърморих на Джейкъб.
— Не започвай с това още — прошепна ми Джейкъб в отговор, въпреки че несъмнено половината група имаха достатъчно чувствителен слух, за да чуят каквото и да е. — Най-хубавата част предстои.
— Каква е най-хубавата част? Да глътнеш цяла крава наведнъж?
Джейкъб се засмя ниско и гърлено.
— Не. Това е за финал. Не се срещаме само да ядем така през седмицата. Това технически е среща на съвета. На Куил му е за първи път, така че той не е чувал историите досега. Е, чувал ги е, но това ще бъде първият път, от който той ще разбере, че са истина. Идеята на това е новите да обърнат по-голямо внимание. И на Ким, Сет и Лея също им е за първи път.
— Историите?
Джейкъб се облегна отново назад до мен, където седях облегната на ниското било на камъка. Той сложи ръка върху рамото ми и заговори в ухото ми дори по-ниско.
— Историите, които винаги сме смятали за легенди — каза той. — Историите са за произхода ни. Първата история е за духовете-воини.
Мекият шепот на Джейкъб беше нещо като въведение. Атмосферата рязко се промени около ниско горящия огън. Пол и Ембри седяха по-изправени. Джаред побутна Ким и я издърпа внимателно да се изправи.
Емили извади тетрадка със спирала и писалка, изглеждаща точно като студентка, чакаща началото на важна лекция. Сам се обви леко около нея, така че да е точно срещу Стария Куил, който бе от другата му страна — и внезапно осъзнах, че старейшините на съвета тук не бяха трима, а четирима.
Лея Клиъруотър, чието лице още бе като красива и безчувствена маска, затвори очите си — не сякаш бе уморена, а сякаш опитваше да се концентрира. Брат й се наклони с нетърпение към старейшините.
Огънят пращеше, изпращайки експлозии от искри, които блещукаха на фона на нощта. Били прочисти гърлото си и без никакво въведение, освен шепота на сина му, започна да разказва историята с мекия си плътен глас. Думите се изливаха с такава точност сякаш той си знаеше наизуст, но също с чувство и ритмично звучене. Като поезия сътворена от своя автор.
— Килайетите са били малоброен народ от самото начало — каза Били. — И ние все още сме малобройни, но никога не сме изчезвали. Това е, защото винаги е имало магия в нашата кръв. Тази магия не винаги е била способна да променя вида ни — това е станало по-късно. Отначало ние сме били духове-воини.
Никога преди не бях долавяла тази тържественост в гласа на Били Блек, въпреки че сега осъзнах, че тази власт винаги е била там.