Затъмнение

Той въздъхна тежко и потупа стомаха си, който все още беше доста плосък. Бях загубила броя на хот-доците, които той беше изял след десетия. Да не говорим и за огромния пакет чипс или двулитровата бутилка бира.

— Предполагам — Джейк каза бавно. — Така съм се натъпкал, че ще повърна, но мисля, че ще мога да го преглътна. Макар че май няма да му се насладя — той отново въздъхна тъжно.

Независимо от факта, че Пол беше изял поне толкова колкото Джейкъб, той се намръщи и ръцете му се свиха в юмруци.

— Ей — засмя се Джейкъб. — Шегувам се, Пол. Ето.

Той метна домашно направения шиш през кръга. Очаквах той да падне с набодения хот-дог на пясъка, но Пол го хвана умело съвсем накрая без затруднения.

Да излизам с хора, които са изключително сръчни през цялото време, щеше да ми създаде комплекси.

— Благодаря, друже — каза Пол след като ядът му беше бързо преминал.

Огънят пропука, снижавайки се към пясъка. Изведнъж изригнаха искри в ярко оранжево на фона на черното небе. Странно, не бях забелязала, че слънцето вече беше залязло. За първи път се зачудих колко късно беше станало. Напълно бях загубила представа за времето.

Беше много по-лесно с моите Килайетски приятели, отколкото бях очаквала.

Докато Джейкъб и аз оставяхме мотора в гаража — той бе признал печално, че каската е добра идея, за която той лично трябвало да се сети — аз започнах да се притеснявам за това, че бях дошла с него на открития огън, чудейки се дали върколаците щяха да ме сметнат за предател. Щяха ли да са ядосани на Джейкъб за това, че ме е поканил? Щях ли да разваля партито?

Но когато Джейкъб ме издърпа от гората към мястото на срещата на скалистия връх — и където огънят пламтеше по-ярко от закритото от облаци слънце — всичко беше много непринудено и лесно.

— Здравей, вампирско момиче! — поздрави ме Ембри шумно. Куил скочи да ме поздрави и да ме целуне по бузата. Емили стисна ръката ми, когато седнахме на хладния камък до нея и Сам.

След няколко шеговити оплаквания — основно от Пол — за това, че трябваше да се отклони миризмата на кръвопиеца, те се отнасяха с мен сякаш бях една от тях.

Не присъстваха само хлапетата. Били беше тук, инвалидната му количка беше поставена на място, което изглеждаше като главното в кръга. До него на сгъваем шезлонг, изглеждайки доста крехък, беше много старият побелял дядо на Куил — Куил Старши. Сю Клиъруотър, вдовицата на приятеля на Чарли — Хари, седеше на стол от другата му страна; двете й деца Лея и Сет също бяха там и седяха на земята като останалите. Това ме изненада, но очевидно и тримата бяха посветени в тайната. От начина, по който Бил и Стария Куил говореха със Сю ми изглеждаше сякаш тя бе взела мястото на Хари в съвета. Това правеше ли автоматично децата й членове на най-тайнствената общност на Ла Пуш?

Чудех се колко ужасно беше за Лея да седи в кръга срещу Сам и Емили. Прекрасното й лице не издаваше никакви чувства, но тя изобщо не отклони поглед от огъня. Наблюдавайки изяществото на нейните черти, не можех да не ги сравня с обезобразеното лице на Емили. Какво ли мислеше Лея за белезите на Емили сега, когато вече знаеше каква истина се крие зад тях? Дали изглеждаше като справедливост в нейните очи?