Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Той офейка през задната врата преди да съм намерила нещо, с което да го замеря. Изръмжах несвързано на празната стая.
Няколко секунди след като той си отиде, Едуард влезе бавно в кухнята, с дъждовни капки, блестящи като диаманти в бронзовата му коса. Погледът му беше внимателен.
— Вие двамата да не би да се скарахте? — попита той.
— Едуард! — извиках и се хвърлих към него.
— Здравей — изсмя се той и обви ръце около мен. — Да не би да се опитваш да ми отвлечеш вниманието? Действа.
— Не, не се карах с Джейкъб. Много. Защо?
— Просто се чудех защо си го намушкала. Не че възразявам — с брадичката си той посочи ножа на тезгяха.
— По дяволите! Мислех, че съм оправила всичко!
Издърпах се от него и изтичах да сложа ножа в мивката преди да го полея с белина.
— Не съм го намушкала — обясних аз докато оправях. — Забрави, че държи нож в ръцете си.
Едуард се подсмихна.
— Не е чак толкова смешно, колкото си го представях.
— Бъди добър.
Той извади голям пощенски плик от джоба на якето си и го метна на тезгяха.
— Взех ти пощата.
— Нещо добро?
— Така мисля аз.
Очите ми се свиха подозрително при смяната на тона му. Отидох да го проуча.
Той беше сгънал нормален на големина плик през средата. Спокойно го отворих, изненадана от тежестта на скъпата хартия и прочетох адреса на подателя.
— Дартмут? Това шега ли е?
— Сигурен съм, че са те одобрили. Изглежда точно като моя.
— И таз добра, Едуард — какво си направил?
— Просто изпратих и твоята молба.
— Може и да не съм обективна за Дартмут, но не съм достатъчно глупава, за да повярвам на това.
— Дартмут изглежда смята, че си обективна относно Дартмут.
Поех си дълбоко дъх и преброих бавно до десет.
— Много щедро от тяхна страна — казах накрая. — Както и да е, приета или не, таксата все още е от по-малко значение. Не мога да си го позволя и няма да ти позволя да прахосаш още пари, за да си купиш друга спортна кола и то само за да се престоря, че отивам в Дартмут догодина!
— Нямам нужда от нова спортна кола. И няма нужда да се преструваш за нищо — промърмори той. — Една година в колеж не би те убила. Може дори да ти хареса. Просто си помисли, Бела. Представи си колко развълнувани ще бъдат Чарли и Рене…
Кадифеният му глас изрисува картината в главата ми преди да съм го спряла. Разбира се, Чарли щеше да се пръсне от гордост — никой от Форкс не би могъл да избегне частиците от неговата развълнуваност. А Рене щеше да истеряса от радост за постижението ми — макар че щеше да казва, че изобщо не се е и изненадала…
Опитах се да се отърся от картината в главата ми.
— Едуард. Тревожа се за живота ни по време на завършването, какво остава за това лято или другото.
Ръцете му отново се обвиха нежно около мен.
— Никой няма да те нарани. Имаш цялото време на света.
Въздъхнах.
— Ще пратя писмо за банковата ми сметка в Аляска утре. Това е алибито, от което имам нужда. Достатъчно далеч е, че Чарли да не очаква да се върна най-рано преди Коледа. И съм сигурна, че ще измисля някакво извинение дотогава. Нали знаеш — подразних се неохотно — всичката тази секретност и лъжа са един вид болка.
Изражението на Едуард се изопна.
— Става по-лесно. След няколко десетилетия всички, които познаваш са мъртви. Проблемът е решен.
Потреперих.
— Извинявай, това беше грубо.
Зяпах големия бял плик за писмо без да го виждам.
— Но е истина.
— Ако разреша проблема, независимо с какво си имаме работа, би ли си помислила да почакаш, моля те?
— Ммне.
— Винаги си такъв инат.
— Да.
Пералнята издумка и започна да спира.
— Глупава вехтория — промърморих аз, като се измъкнах от прегръдката му. Махнах малката кърпа, която се беше заклещила и се беше оказала причината за проблема, и стартирах пералнята отново.
— Това ми напомня — казах аз — би ли попитал Алис какво е направила с нещата ми, когато ми е чистила стаята? Нищо не мога да намеря.
Той ме погледна объркано.
— Алис ти е чистила стаята?
— Ами, да, предполагам това е направила. Когато е идвала да ми вземе пижамата и възглавницата и разни други неща, за да ме държи за заложница — хвърлих му един бърз гневен поглед. — Тя е оправила всичко, което е било наоколо — тениските ми, чорапите ми и не знам къде ги е прибрала.
Едуард продължи да гледа объркано за още един кратък момент и после изведнъж се скова.
— Кога забеляза, че ти липсват неща?
— Когато се върнах от псевдо-пижаменото парти. Защо?