Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Не го разбирам — запротестирах аз. — Наистина не мога да си представя за какво намекваш.
— Гоненето на сила е специфична работа — каза той. — То трябва най-напред да бъде идея, после трябва да се изгради, стъпка по стъпка, а после — хоп! — и става.
— И как става?
Дон Хуан се изправи. Започна да протяга ръце и да извива гръб като котка. Костите му, както обикновено, запукаха.
— Да вървим — каза той. — Чака ни дълъг път.
— Но аз искам да те питам за толкова неща — казах аз.
— Отиваме на едно място на сила — каза той, влизайки в къщата. — Защо не спестиш въпросите си, докато отидем там?
Помислих, че ще пътуваме с кола, затова станах и се запътих към колата, но дон Хуан ме повика отвътре и ми каза да си взема мрежата с кратуните. Чакаше ме в края на храстите зад къщата.
— Трябва да побързаме — каза той.
Към три часа следобед стигнахме до ниските западни склонове на Сиера Мадре. Денят бе топъл, но привечер вятърът стана студен. Дон Хуан седна на един камък и ми направи знак да сторя същото.
— Какво ще правим тук този път, дон Хуан?
— Знаеш много добре, че сме тук да ловим сила.
— Зная. Но какво точно ще правим тук?
— Знаеш, че нямам ни най-малка представа.
— Искаш да кажеш, че никога не действаш по план?
— Ловът на сила е особена работа — каза той. — Предварително не може да се прави план. Това е най-вълнуващото. Един воин действа като по план, защото има доверие на личната си сила. Той знае със сигурност, че тя ще го накара да постъпи по най-правилния начин.
Изтъкнах, че твърденията му са някак противоречиви. Ако един воин вече има лична сила, защо ще тръгва на лов за нея?
Дон Хуан вдигна вежди и се престори на отвратен.
— Ти си този, който гони лична сила — каза той. — А аз съм воин, който вече я има. Ти ме попита дали имам план и аз казах, че имам доверие на личната си сила, която ме ръководи, и че нямам нужда от план.
За миг замълчахме, а след това отново тръгнахме. Склоновете бяха стръмни, а изкачването — трудно и изключително уморително за мен. От друга страна, издръжливостта на дон Хуан сякаш нямаше граници. Той не тичаше, нито бързаше. Походката му беше равномерна и неуморна. Забелязах, че не се изпотява дори след като бе изкатерил една почти вертикална отсечка. Когато стигнах на върха, дон Хуан беше вече там и ме чакаше. Докато сядах до него, усетих, че сърцето ми ще се пръсне. Легнах но гръб и от челото ми направо рукна пот.
Дон Хуан се разсмя от сърце и ме претърколи напред-назад. Движението ми помогна да успокоя дишането.
Казах му, че направо ме хваща страх от неговата физическа мощ.
— Непрекъснато се мъча да привлека вниманието ти върху нея.
— Не си стар ти, дон Хуан!
— Не съм, разбира се. Откога се опитвам да те накарам да го забележиш.
— И как го постигаш?
— Нищо не правя. Тялото ми се чувства отлично, това е всичко. Постъпвам със себе си много добре, затова нямам причини да усещам нито умора, нито безпокойство. Тайната не е в това, което вършиш, а в това, което не вършиш.
Очаквах обяснение. Той сякаш съзна, че не съм в състояние да го разбера. Усмихна се многозначително и стана.
— Това място е силно — каза той. — Намери къде да си направим лагер на този хълм.
Запротестирах. Исках да ми обясни какво не трябва да правя с тялото си. Той махна повелително с ръка.
— Стига шеги — каза той кротко. — Този път поне направи нещо. Не е важно колко дълго ще търсиш подходящо място за почивка. Може и цяла нощ да е. Не е важно и дали ще намериш място; важното е да се опиташ да го сториш.
Оставих настрана бележника си и станах. Дон Хуан ми напомни, както бе правил безброй пъти, когато ме бе карал да намеря място за почивка, че трябва да гледам всяко определено място, без да фокусирам погледа си, като присвивам очи, докато нещата пред мен загубят образ.
Тръгнах, оглеждайки земята с полупритворени очи. Дон Хуан вървеше на няколко метра вдясно и на няколко стъпки зад мен.
Най-напред обходих върха на хълма по края. Имах намерение да се придвижвам към центъра по спирала. Но щом направих една обиколка по периферията, дон Хуан ме спря.
Каза, че отново се поддавам на предпочитанията си към установените постъпки. Добави саркастично, че така аз наистина обхождам систематично цялата местност, но толкова вяло, че няма да мога да забележа подходящото място. Каза още, че той сам знае къде е, така че аз няма да имам възможност за импровизации.
— Тогава какво да направя? — попитах аз.
Дон Хуан ме накара да, седна. После откъсна по един лист от няколко храста наоколо и ми ги подаде. Заповяда ми да легна по гръб, да отпусна колана си и да поставя листата върху кожата на пъпната област. Проследи движенията ми и ми нареди да притисна листата до тялото си с две ръце. После ми заповяда да затворя очи и ме предупреди, че ако желая да получа отлични резултати, не трябва да отпускам листата, нито да отварям очи, нито да сядам, когато той премести тялото ми в силно положение.