Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)

Думите на дон Хуан ме накараха да потръпна. Тишината, здрачът, разкошната гледка, сякаш всичко бе сбрано там нарочно, за да разкрие образа на воина, заиграл своя последен танц на силата.

— Можеш ли да ме научиш на този танц, дори да не съм воин? — попитах аз.

— Всеки мъж, тръгнал да търси сила, трябва да научи този танц — каза той. — Въпреки това сега аз не мога да те науча. Скоро ти ще имаш достоен противник и тогава аз ще ти покажа първите стъпки на силата. Ти сам трябва да прибавиш други стъпки в процеса на живота си. Всяка нова стъпка трябва да се получи по време на някоя битка за сила. Така, казано накратко, стойката, позицията на един воин е всъщност разказ за неговия живот, танц, чийто темп расте с нарастването на собствената му сила.

— Смъртта наистина ли спира да погледа танца на воина?

— Воинът е само един човек. Скромен човек. Той не може да промени плановете на своята смърт. Но неопетненият му дух, който е натрупал сила след удивителни трудности, може със сигурност да спре за миг смъртта, миг достатъчно дълъг, за да му даде възможност да се възрадва за последен път, възвръщайки силата си. Можем да кажем, че това е жест, който смъртта дарява на ония с неопетнен дух.

Изпитвах непреодолимо вълнение и заговорих, само за да го сподавя. Попитах го дали познава воини, които са умрели, и как се е отразил последният им танц на тяхното умиране.

— Остави това — каза сухо той. — Умирането е паметно събитие. То е повече от ритането с крака и вцепеняването.

— И аз ли ще играя пред смъртта си, дон Хуан?

— Разбира се. Ти си на лов за лична сила, макар и да не живееш още като воин. Днес слънцето ти даде знак. Най-доброто произведение на твоя живот ще бъде направено в края на деня. Очевидно на тебе не ти харесва младежкият блясък на ранната светлина. Пътуването сутрин не ти е по вкуса. На теб ти е нужно умиращото слънце, излинялото жълто и мекотата. Не обичаш жегата, обичаш отблясъците. Затова ще играеш пред смъртта си тук, на този хълм, в края на деня. И в своя последен танц ще разкажеш за борбата си, за битките, които си спечелил, и за тези, които си загубил; ще разкажеш за своите радости и несполуки, когато си срещал личната си сила. Твоят танц ще разкаже за тайните и чудесата, които си съхранил. А смъртта ти ще седи и ще те наблюдава. Умиращото слънце ще блести меко, без да те обгаря, както направи днес. Вятърът ще бъде лек и кротък и твоят хълм ще трепти. Когато стигнеш края на танца си, ще погледнеш слънцето, защото никога вече няма да го видиш нито наяве, нито насън и тогава смъртта ти ще посочи към юг. Към необятността.