Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Извини ме, ако това те смущава, Софи, но знам за това, което ти е сторил Райдър. Знам, че това е срамът ти. Съжалявам за това.
— Той ли ти каза?
— Не, разбира се, че не. Но знае, че това ми е известно. Възможно ли е да носиш дете?
Тя побеля и се вкопчи в облегалката на стола. Продължи да клати глава като обезумяла дори и когато прошепна:
— О, не, не е възможно, няма да е честно. О, Господи, кажи ми какво да правя!
— Можеш да се омъжиш за мен и да бъдеш осигурена. Не ме интересува дали си бременна от него.
Тя се изуми от добрината му, от неподправената му обич, но знаеше, че независимо от всичко това, тя не може да се омъжи за него. Никога!
— Не, никога няма да го направя, никога.
Самюъл въздъхна.
— Райдър беше прав.
Тя се вцепени.
— Какво искаш да кажеш?
— Каза, че ще ми откажеш, защото той е спал с теб.
Тя се разсмя, по-точно изсмя се и Самюъл я зяпна слисан.
— Е — успя да продума тя накрая, — поне смята, че имам някаква чест. Аз — курвата на Ямайка! О, това е прекалено.
Райдър чу смеха и без да иска, забърза към него. Смехът бе пресилен и Райдър почувства как неговата дива налудничавост и едва сдържана жестокост го пронизват до най-дълбоките кътчета на душата му. Този смях го уплаши до мозъка на костите му. Той бързо отвори вратата на всекидневната и се насади на пачи яйца. Не знаеше кого бе очаквал да завари при нея, но определено не и Самюъл Грейсън. Мили Боже, какво толкова й бе казал Самюъл?
— О — смути се Райдър. — Самюъл, Софи. Извинете ме.
— Недей, Райдър, не е необходимо — каза Самюъл. — Ти беше прав. Тя не ме ще. Е, имам да свърша някои неща. Мисля да отида до Монтегю Бей и да разбера какво е намислил Шърман Коул. Може би са заловили Томас. — Райдър не каза нищо, докато Самюъл не затвори вратата зад себе си.
Райдър почувства прилив на толкова дълбоко облекчение, че чак се разтрепери. Не искаше да приеме облекчението, защото това го караше да се чувства така бесен от себе си, че му идваше да вие. Той я погледна, застанала там в една от скромните си муселинени рокли, с голи като на гаменче крака, вече без превръзки и каза:
— Предполагам, че всичките тези сладки момичешки роклички, които ти донесох от Кемъл Хол, са от дните ти преди къщичката?
Тя присви очи. Ръцете й, отпуснати покрай тялото й, се свиха в юмруци. В следващия момент тя му се усмихна — една от „сънливите“ усмивки и когато заговори, гласът й бе нежен, изкусителен и подигравателен. Тялото на Райдър реагира на тези нотки още преди той да успее да се овладее.
— О, Райдър, естествено, че са отпреди това. Досадни конфекционни парцалки. Нима можеш да се съмняваш? Но какво да правя? Ти остави всичките ми дрехи в Кемъл Хол. Защо не си представиш, че съм облечена в алена сатенена рокля, с деколте почти до пъпа, и не дойдеш пак да ме погалиш? Повече кураж, Райдър. Бъди мъж! Разкъсай роклята ми. Ще ти хареса ли? Един истински мъж, който отстоява своята сила и власт. Господи, само като си помисля за това и се разтрепервам. Можеш да ме стиснеш под дясната си мишница и да ме понапляскаш. Наистина, нима не заслужавам награда за това, че спасих бедния мистър Грейсън от съдба, по-лоша и от смъртта?
Райдър не помръдна. После изпсува. Накрая й изкрещя:
— Прекрати тая шибана сценка!
— Сценка?! Искаш да кажеш, че вече не ме смяташ за курва?
— Да, не! Проклета да си! Не зная.
— Скъпият Самюъл ли повлия така на преценките ти?
— Не.
Изведнъж, по същия внезапен начин, по който бе започнала да играе ролята си на мръсница, Софи стана по-ранима, отколкото Райдър можеше да понесе. Тя бързо се обърна и излезе на верандата. Не можеше да се контролира, а не искаше Райдър да види нейната уязвимост. Но той я бе забелязал и я последва по петите.
— Ами ако съм бременна? — ужасено прошепна Софи, кършейки ръце. Гласът й едва се чуваше.
— Защо не помисли за това и преди? С другите мъже? Винаги ли вземаше предпазни мерки с тях?
— Не.
Още едно словесно недоразумение. Би могъл да й каже, че ако е бременна, то със сигурност виновникът за това не е той. А ако, просто ей така, допуснеше, че е, то при всичките й твърдения за невинност, сега сигурно говорят за някакво свето зачатие.
Би могъл да й каже, че не е спал с нея. Всъщност, трябваше да й каже, но не го направи. Ако й кажеше, тя можеше да се омъжи за Самюъл, а Райдър не можеше да допусне това.
— Кога беше последният ти месечен цикъл?
Софи потрепера шокирана. Райдър я гледаше очарован. Бе като хипнотизиран. Постепенно тя се овладя. Погледна го право в очите и без да каже и дума, се обърна и бързо се отдалечи.
Той я изпрати с намръщен поглед. От изражението й преди малко се излъчваше неподправено презрение: никакви думи, изразът на лицето й бе напълно достатъчен. Ще й покаже той какво е презрение. Ще й даде добър урок.