Непознатата от Ямайка

— Освен това, не можеш да напуснеш и Ямайка.

— Зная. Трябва да остана поне докато не се уреди въпросът за настойничеството. Разбира се, трябва да се разправя и с Шърман Коул, както и да открия това мизерно копеле Томас.

— Какво ще правиш?

— Както изглежда, възможностите ми за избор току-що обезпокоително се стесниха. Доведете пастора. Ще се оженя за нея. Когато Шърман Коул изрови тялото, те вече ще са на борда на този кораб. Като пристигнат в Англия, ще отидат в Нортклиф Хол, при семейството ми. Те ще се погрижат.

— А като се върнеш, тогава какво?

— Не ме притискай, старче. Стана, както ти искаше. Спаси момичето, като ме използва аз да свърша черната работа.

— Тя ще бъде добра съпруга.

Райдър изруга и тръгна да търси момичето, което скоро щеше да му стане невеста.

Женитба! Ужасяваща мисъл, но какво друго можеше да направи. Помисли си за брат си, графа, и отправи молитва към Бога поне неговият неотдавнашен брак да върви добре, макар че когато напусна Англия, хранеше сериозни съмнения по въпроса, независимо от куража на братовото му булче. Ще се окаже с пранги на краката само защото бе дошъл в Ямайка. Кой каквото си направи, сам си го…

Въздъхна. Можеше пък нещата да се оправят. Той откри Софи на плажа на Монмаут чак когато следобедът преваляше. Кобилата й, Опал, бе наблизо и си поскубваше блатна трева. Софи се бе разположила под сянката на един индийски бадем. Седеше, кръстосала крака по турски, и зяпаше над водата.

Райдър пусна коня си, приближи и се надвеси над нея с ръце на бедрата.

— Ходих до Кемъл Хол — каза той. — Казаха ми, че си била там, за да видиш как върви работата в къщата. Не трябваше да се връщаш в Камил. Все още не си се възстановила достатъчно.

Софи изобщо не го погледна.

— Глупости — отряза тя.

Той се наведе и я подръпна за ризата.

— Тогава защо не носиш обувки?

Тя дръпна ризата си.

— Върви на майната си, Райдър. Сега Кемъл Хол принадлежи на Джеръми, той все още е там. Всъщност истината е, че се уморих и дойдох тук, за да си почина. Е, какво искаш? Още признания от устата на местната курва?

— Не.

— Тогава?

Той я погледна остро.

— От около половин час и двамата нямаме избор — въздъхна той. — Връщаш се в Кимбърли с мен. Трябва да свършиш много неща до утре сутринта.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите! — със студено безразличие попита тя. Погледът на Райдър едва не се кръстоса от яд.

— Погледни ме, дяволите да те вземат.

Тя въздъхна и вдигна очи.

— Езикът ти е неприличен. Освен това стоиш с гръб към слънцето, така че изобщо не мога да видя лицето ти. Зарежи мъжествените си пози и седни, Райдър.

Той седна и също като нея скръсти крака.

— Чуй ме сега, Софи. Не ми харесва да ми говориш по този начин. Това не са мъжествени пози, просто си стоях там, като нормален човек.

Тя за малко не се усмихна. Вместо това се зае да пресява пясъка през пръстите си. Той наистина не си даваше сметка за естествената арогантност, която се криеше дълбоко в него. Когато Райдър продължи, цялото й желание да се усмихва се изпари.