Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — промълви тя плахо. — Ето че отново ви разсърдих, нали?
— Защо се грижите за моите чувства? Какво ви интересуват?
Тя раздвижи нервно ръце в скута си.
— Това не е просто раздразнение. Вие изпитвате… болка.
— Глупости.
Тя сякаш не го чуваше.
— Чувствам се добре тук. През последните дни седях с часове в градината. Топлината на слънцето върху лицето ми, чуруликането на птиците… човек може да потъне в тишината и да забравя болката. — Нежна усмивка озари лицето й. — Навярно градината може да помогне и на вас.
Dieu, душата й се разкъсваше от мъка и въпреки това тя се стараеше да облекчи напрежението, което усещаше у него. На Франсоа ненадейно му хрумна, че Катрин беше като градината, която току-що беше описала — красива, спокойна, огряна от слънцето и все пак изложена на всеки свиреп набег на вятъра. Усещаше как нейното спокойствие се пренася върху него и стопява раздразнението му.
Той седеше срещу нея мълчаливо и я съзерцаваше със същото объркано и удивено изражение, с което тя го бе гледала преди малко. Ненадейно осъзна, че иска да остане тук. Искаше да седи в слънчевата градина и да гледа Катрин Вазаро, да замени бъркотията на външния свят със спокойствието и тишината около момичето. Ала как би могъл да го направи, когато бе толкова затънал в мръсната, ожесточена борба?
Той рязко се надигна.
— Не, merci. Няма да остана в градината. Вие можете да седите тук и да се изолирате от света, но аз трябва да направя нещо със своя живот.
Неразгадаем израз прибягна по лицето й, преди отново да сведе поглед към сплетените си ръце.
Франсоа изпита необяснимо разочарование. Тръгна си, без да отрони нито дума.
Когато в преддверието се сблъска с Жулиет дьо Клеман, настроението му никак не се подобри.
— Вече се чудех кога най-после ще се решите да ни посетите — каза Жулиет. — Ние щяхме…
— Сини.
Тя го погледна недоумяващо.
— Моля?
Франсоа си взе шапката и ръкавиците от масата и се обърна да си върви.
— Очите на Етиен Малпан бяха сини.
— А, вие все пак сте ходили в църковния двор. А другият? Можете ли да откриете кой е бил другият?
— Няма ли да престанете с претенциите си? При клането в манастира са участвали над двеста мъже.
— Катрин сънува всяка нощ кошмари. Тя ще се побърка от мисълта, че онези мъже не са имали лица. — Жулиет присви устни. — Освен това и аз бих искала да зная.
— Дадох ви едно лице. Ще трябва да се задоволите с Малпан. — Франсоа отвори вратата. — Имам да върша по-приятни неща през свободното си време, отколкото да събирам сведения, които не само че ще ми отнемат месеци, но и ще ми спечелят врагове сред марсилците на Дюпре.
Миг преди да затвори вратата, тя извика подире му:
— Франсоа!
— Вече казах, че няма да…
— Благодаря ви.
Той я изгледа недоверчиво, ала не можа да открие по лицето й и помен от ехидност.
— Зная, че не сте длъжен да правите това за Катрин — каза тя просто. — Мисля, че може да не бързате със събирането на сведенията за другия.
— Радвам се, че можах да ви направя услуга.
— Вие наистина ме зарадвахте. — В очите й проблеснаха дяволити пламъчета. — Но не сте направили всичко, което поисках от вас. Пак не сте си сложили кокарда и…
Трясъкът на вратата заглуши последните й думи.
Глава девета
— Жан Марк, трябва да говоря с вас.
Жан Марк откъсна очи от документа, който проучваше и видя Жулиет да стои на прага на кабинета му. Смарагдовозеленият цвят на роклята й подчертаваше розовата й кожа и буйните й тъмни коси. Цял месец той съзнателно я беше избягвал. И сега изведнъж искрящата й жизненост му подейства като удар. Кръвта му кипна и той напрегна мускули, за да потисне реакцията, която Жулиет неминуемо предизвикваше у него.
— Не може ли да го оставим за по-късно? Имам страшно много работа!
— Не ме залъгвайте с разни претексти. — Жулиет се спусна към него. — Винаги сте зает. Денем и нощем сте заровен в книжа и аз все не мога да поговоря с вас. През последния месец нито веднъж не сте вечеряли с мен и Филип.
Жан Марк се облегна назад.
— Скъпа моя Жулиет, тези проклети якобинци поеха управлението и аз трябва да им попреча да ми отнемат цялото състояние. — Той се усмихна. — Пък и не съм подозирал, че липсвам на някого. Ако просто ме беше помолила…
— Мисля, че Катрин е бременна.
Жан Марк се стъписа.
— Не!
— Боя се, че да. Цикълът й закъснява с четиринадесет дни. В началото не исках да повярвам. — Жулиет се усмихна с горчивина. — Като че Господ не й прати достатъчно изпитания, та сега и това. Какво смятате да правите?