Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
— Нека басът е за… — тя млъкна, за да помисли. — Че ако аз се окажа права, за една нощ ти ще правиш абсолютно всичко, което си пожелая.
Джон вдигна очи към тавана и поклати глава, невярващ на ушите си. После отново сведе очи към обърканото й личице и отвърна с предизвикателна усмивка и блеснал поглед:
— Хлое, Хлое, забрави ли какво ти казах, когато се къпахме? Трябва да избираш наказание, което другият да не приема на драго сърце.
Тя отново се нацупи, осъзнала грешката си.
Той се подсмихна.
— Обаче аз с радост приемам условията ти, миличка — и Джон потърка нос в нейния.
— Добре — грейна тя, като вече се разпалваше при мисълта за перспективите, откриващи се пред нея, ако може изцяло да разполага с Джон в продължение на една нощ. — Трябва да направим план как да го проследим.
— Това всъщност няма да е толкова трудно.
Хлое го погледна въпросително.
— Сега, когато вече знаем, че действа във и около имението — обясни той, — всичко, което трябва да сторим, е да следим входа на замъка през късните часове на нощта. Повечето от „пратките“ пристигат рано сутринта. Нещо ми подсказва обаче, че следващите пратки, ако има такива, ще пристигнат посред нощ.
— Защо мислиш така?
— Той е прекалено хитър, за да поема излишни рискове. Сигурно вече предполага, че някой от нас се е досетил за истината и го търси. А нощта ще му предложи идеална защита, за да скрие самоличността си.
— Това ми звучи логично. Никога не съм предполагала, че си толкова умен, Джон — тя го погъделичка по ребрата.
Той бързо грабна ръката й. Точно там Джон имаше ужасен гъдел и тя добре знаеше слабото му място.
— Понеже току-що пристигна една пратка бегълци, смятам, че през следващите няколко дни няма да има други. Но от утре вечер започвам да го дебна.
— Да предположим, че той се появи. Тогава какво?
— Тогава ще го проследя.
Хлое леко пребледня.
— Не мислиш ли, че може да се окаже опасен, Джон? Искам да кажа, ако наистина е бил пират… Не искам да се излагаш на опасност!
— Благодаря ти, морковчето ми — иронично отвърна той. — Все пак мога да те уверя, че ни най-малко не се страхувам.
Говореше се, че Джон е отличен стрелец, а бил много добър и с шпагата. Вече бе участвал в достатъчно дуели с ревниви любовници и вбесени съпрузи, за да го докаже. С неговата репутация той би трябвало да е най-добрият фехтувач в цяла Англия.
Тя се намръщи при тази неприятна мисъл. После го ритна по пищяла.
— Ох! Защо направи това?
— Имам си причини.
— А имаш ли нещо против да ми ги съобщиш?
— Имам — и тя сърдито вирна брадичка.
Джон все си мислеше, че вече е опознал жените, но те винаги изненадваха горкичката мъжка половина на човечеството с нещо ново и неразгадаемо.
Той въздъхна дълбоко и реши да остави този въпрос. Нямаше представа, кое ли негово престъпно деяние я е ядосало този път.
— Ще кажа на готвача да ни приготви малко храна.
Челото му се набръчка от объркване.
— За какво?
— В случаи че огладнеем по време на нощното бдение.
— Огладнеем? Някои да е споменавал нещо за нас? Ти няма да дойдеш, Хлое.
— Напротив, ще дойда — пръстът й проследи линията по средата на стомаха му.
Той обаче я спря, когато, достигна до пъпа му.
— Не, няма да дойдеш. Прекалено опасно е.
— Нали току-що каза, че не е опасно!
— За мен. Но ти въобще няма да се приближаваш до Черната роза.
— Е, Джон, ако е прекалено опасно за мен, тогава е прекалено опасно и за теб и аз просто няма да те пусна.
Джон зяпна удивено.
— Какво?!
— Съжалявам, но това е положението — тя го потупа утешително по бузата.
Негодникът направо бе онемял. Досега никой никога дори не се бе опитвал да му нарежда какво може и какво не може да прави, дори и вуйчо му.
— Една жена не може да нарежда на мъжа си какво да прави! — изтърси той.
— Но тази жена пред теб може — тя се прозя и се сгуши до гърдите му.
— А какво те кара да си мислиш, че ще го позволя Хлое? — попита той много тихо.
Хлое ни най-малко не се обезпокои. Тя близна плоското зърно на гърдите му.
— Значи смяташ да ме оставиш тук сама… с братя Сендреак? — попита тя сладко.
Последва мъртва тишина. В продължение на няколко минути.
— Ще вземем едни кон, само моя. И е добре да се приготвиш за дълго бдение.
Тя тайничко се подсмихна.
— Ще говоря с готвача за храната.
Той отново въздъхна нетърпеливо.
— Това не е някакъв си пикник, Хлое!
— Ще видиш колко ще си доволен, че съм се погрижила за това. А се чудех дали да не приготвя и едно одеяло…