Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Чест е за мен да служа на дагашите. Даже да не беше толкова разточителен, щях да обеднея, ако нямах такива приятели като теб. — Той се подвоуми за миг и хвърли бърз поглед към Белгарат. — Ще бъде ли нахално, ако попитам нещо? Не е важно, но много ме интересува.
— Можеш да питаш. Уса. Аз ще реша дали да ти отговоря, или не като чуя въпроса.
— Имам един много богат клиент в Тол Хонет, благородник — каза Сади. — Има невероятна страст към редки книги и ще ми плати цяло богатство за едно копие на пророчествата на гролимите от Рак Ктхол. Дали не знаеш къде мога да ги намеря?
Джахарб леко се намръщи, почесвайки сбръчканата си буза.
— Дагашите не се интересуват много от книги — каза той. — Това, което търсиш, със сигурност се е намирало в библиотеката на Ктучик в Рак Ктхол, но може би е изчезнало, когато магьосникът Белгарат разруши града. — Той помисли още малко. — Може да попиташ Агачак, когато стигнеш Рак Урга. В замъка имат доста голяма библиотека и тъй като пророчествата имат много общо с религията, Агачак със сигурност ще има копие, ако такова изобщо съществува.
— Много съм благодарен за информацията, благородни старейшино — каза Сади и се поклони.
Джахарб се поизправи и каза:
— А сега ти и твоите слуги имате нужда от почивка. Ще тръгнете за Рак Урга утре в зори. Приготвили са ви стая. — И той пак взе купата с грозде.
Стаята, в която ги заведоха, беше доста голяма. Каменните стени бяха боядисани в бяло, за да увеличават слабата светлина. Мебелировката се състоеше само от една каменна маса и купчина възглавници.
Когато Тажак ги остави сами, Гарион съблече зелената роба и каза:
— Дядо, какво ще правим? Не можем да отидем в Рак Урга. Ако искаме да хванем Зандрамас, трябва възможно най-бързо да отидем във Веркат.
Старият мъж се изтегна на възглавниците и каза:
— Всъщност, Гарион, нещата не биха могли да се наредят по-добре. След като се качим на кораба, който са ни приготвили Агачак и Ургит, можем да отплуваме директно за Веркат. Това ще ни спести месеци трудно пътуване.
— Но този Кабах, който ще ни чака в Рак Урга, няма ли да протестира, че не отиваме където е казал Джахарб?
Сади отвори кожената си кутия и каза:
— Успокой се, Белгарион. — После взе едно малко шишенце с тъмносиня течност. — Две капки от това в храната и той ще е толкова щастлив, че изобщо няма да се интересува накъде е тръгнал.
— Ти си интересен човек, Сади — каза Белгарат. — Откъде знаеше, че търся предсказанията на западните гролими?
Сади сви рамене.
— Не беше трудно да се досетя, древни. Част от договорката между Сарис и Нарадас включваше да се изгори единственото копие в дворцовата библиотека в Стис Тор. След като Зандрамас иска да го унищожи, ясно е, че ти пък би искал да го имаш.
— Започвам да си променям мнението за теб, Сади. Все още не ти вярвам напълно, но ти можеш да бъдеш много полезен, когато решиш.
— Благодаря, древни. — Евнухът извади малкото глинено шише.
— Ще храниш змията ли? — попита Силк.
— Тя бързо огладнява, Келдар.
— Ще почакам отвън тогава.
— Кажи ми принц Кердар — попита го любопитно Велвет, — каква е причината за твоето подчертано отвращение към влечугите?
— Повечето хора не харесват змии.
— О, те не са толкова лоши.
— Правиш се на интересна ли?
Тя разтвори широко очи и го изгледа невинно.
— Иначе не съм ли?
Той измърмори нещо и излезе.
Велвет се засмя и отиде при Се’Недра на купчината възглавници до прозореца — двете бяха станали много близки през времето, откакто напуснаха Тол Хонет. Тъй като Поулгара винаги изглеждаше самоуверена, Гарион не разбираше напълно дълбоката нужда на повечето жени от компанията на други жени. Докато Сади хранеше малката змия, двете седнаха една до друга на възглавниците и започнаха да решат косите си, за да махнат прахта от дългото пътуване.
— Защо го дразниш толкова, Лизел? — попита Се’Недра.
— Връщам си — каза Велвет със закачлива усмивка. — Когато бях малко момиченце, той обичаше да ме дразни. Сега е мой ред.
— Изглежда, винаги знаеш какво да кажеш, за да го ядосаш.
— Познавам го много добре, Се’Недра. Наблюдавала съм го с години. Знам какво означава всеки негов жест и знам къде е най-чувствителен. — Очите на русокосата девойка станаха по-меки. — Той е легенда в Драсния, знаеш ли? В Академията изучавахме неговите подвизи. Всички се опитвахме да му подражаваме, но никой от нас нямаше неговия невероятен усет.
Се’Недра спря да я сресва и я погледна продължително.
— Какво има? — попита Велвет.
— Нищо — каза Се’Недра и продължи да я реши.