Родена магьосница

— О? — отвърна Уагит. Стаята вече сериозно се завъртя и той стисна натежалата си глава с ръце.

— А на тебе, виждаш ли, силари ще ти трябват. — Скалън се наведе към него. Лицето му беше покрито с прах от мините — беше се набил и в бръчките около очите му. — Ще ти трябват, за да ги продадеш. Сега ще имаш къща и земи и ще ти трябват някакви пари да се почнат нещата. Да речем, ще трябва да си купиш няколко хубави коня и карета. Може пък сега, като станеш богат, да поискаш да се ожениш за Андела.

Като го чу, Уагит вече не можеше да мисли за нищо друго. Андела продаваше ейл в хана в Силвърдейл. Най-хубавата жена на света. Всички го казваха.

— Мислиш ли, че ще ме вземе? — попита Уагит.

— Приятел — увери го Скалън. — Има едно нещо на тоя свят, в което съм сигурен: за достатъчно пари тая пачавра ще легне да спи и с шопар.

Уагит се ухили и се помъчи да си представи Андела, дълбоко заспала до една свиня. Обаче главата му се въртеше толкова лошо, че не можа.

— Тъй че давай — подкани го Скалън. — Да ставаме с тебе и да си съберем богатството.

— Не мога — отвърна Уагит. — Много съм пиян и не мога да вървя.

— Няма нищо — рече Скалън. — Ще ти помогна.

— Ама… не искам да изгубя нещо.

— Нищо няма да изгубиш — увери го Скалън. — Щото аз ще ти ги скрия силарите, при всички други пари, дето си ми ги давал да ти ги пазя.

Уагит го изгледа със замъглените си очи.

— Ти… ти сигурен ли си, че няма да ги загубиш? Веднъж ми загуби едни пари!

— О, това беше отдавна — рече Скалън. — Ама пак ги намерих, помниш ли? Върнах ти ги нови-новенички. Нали си купи ботуши с тях.

Ей това беше проблемът. Уагит не можеше да помни. Не можеше да си спомни Скалън някога да му е намирал пари. Не помнеше да е имал нови ботуши. Всичко забравяше. Даже си беше забравил истинското име. Хората не винаги го бяха наричали Уагит, ама си беше забравил истинското име.

— Да де! — каза Уагит, когато Скалън го вдигна на крака.

Излязоха от хана и яркото слънце ги огря. Скалън го подканяше:

— Хайде, момко. Раздвижи ги малко тия крачища.

Уагит трябваше да спре да се изпикае. Докато стигнат до палата на херцога, сякаш мина цяла вечност.

Стражите при портата май го познаха, щото му отдадоха чест с мечовете.

Такъв разкош не беше виждал в живота си. Никога не беше влизал в богатска къща. Херцогът имаше красиви картини и гоблени по стените. А в залата за приеми видя най-голямата камина, която бе виждал. Когато се появи един богат човек, Уагит целият се изчерви.

— Херцог Палдейн — изломоти той с благоговение.

Но дребният мъж с острата брада го погледна с хитрите си очи и каза:

— Не, херцогът е мъртъв. Аз съм шамбеланът му Галънтайн, замествам го. Разбирам, че сте дошли да поискате силари?

— Ъъ, да, ваше благородие! — отвърна вместо него Скалън. — Затуй е дошъл той — само да си вземе к’вото му се полага по право.