Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Спасен съм! — възкликна. — Браво, Дарма, знаех си, че ще дойдеш да потърсиш господаря си. Вече не се страхувам от капитана и сержанта му.
Спусна се към един ъгъл, където бе видял къс хартия. Изправи я между дланите си, после захапа пръста си, за да извади няколко капки кръв и с една клечица написа, колкото можеше в тъмнината, следните редове:
„Издаден съм и затворен в подземието на Негапатнан. Помогнете ми бързо или всичко е загубено.
ТремалНаик“
Нави хартийката и с едно конче я завърза около врата на тигъра.
— Тичай, Дарма, върни се при тхугите — каза му. — Господарят ти е в голяма опасност.
Звярът разтърси глава и литна като стрела.
Мина един дълъг час. Вкопчен в желязната решетка, ТремалНаик очакваше сред хиляди съмнения и страхове завръщането на вярното животно.
Но ето, че изведнъж зърна тигъра да се приближава с огромни скокове. „Дано не го видят“ — каза си, треперящ. За щастие Дарма стигна до решетката на прозорчето, незабелязан от часовоите. На врата си носеше голям пакет, който ТремалНаик с мъка успя да прекара през решетките. Съдържаше писмо, револвер, една кама. боеприпаси, ласо и две букетчета от цветя, грижливо поставени в два стъклени буркана. „Какво ли означават тези цветя“ — попита се изненадан. Разгъна писмото и на светлината на един лунен лъч прочете:
„Обградени сме от две роти сипаи, но един от нашите върви след Дарма. Грози ни голяма опасност и бягството ти е наложително. Към оръжията прибавям две букетчета. Белите приспиват, а червените отнемат свойството на белите. Приспи часовоите и дръж подръка червените цветя. Щом се освободиш, нападни жилището и отсечи главата на капитана. Нагор, който пратихме след тигъра, ще ти съобщи за присъствието си с познатия сигнал и ще ти помогне. Побързай.
Кугли“
Може би някой друг би се изплашил от съдържанието на това писмо, но не и ТремалНаик. В този върховен момент се чувствуваше тъй силен, че можеше да превземе бунгалото без помощта на Нагор. „Любовта ще ми даде силата и смелостта да извърша това чудо“ — каза си. Скри оръжията и боеприпасите под една купчина пръст и се върна на прозорчето.
— Отивай си, Дарма — каза на тигъра. — Ти си в опасност. Животното се отдалечи, но не беше направило и двадесет крачки, когато някой от часовоите извика:
— Тигърът!… Тигърът! — и последва изстрел.
Последва втори гърмеж, но умното животно затича още по-бързо и скоро след това изчезна в тъмнината. Чуха се забързани стъпки и няколко души спряха пред прозорчето.
— Хей ти, къде е тигърът? — долетя глас, който ТремалНаик веднага позна, че е на Бхарата.
— Избяга — отвърна часовоят от верандата.
— Къде беше?
— До прозорчето на избата.
— Обзалагам се на сто рупии, че е приятел на Сарангуи. Изпратете веднага двама души долу да проверят.
ТремалНаик чу всичко. Взе двата буркана, счупи ги и хвърли белите цветя в най-тъмния ъгъл, скри червените в пазвата си и се облегна на стълба, като се овърза набързо с въжетата. В същия миг влязоха двама сипаи с факла.
— А, тук ли си още, Сарангуи? — попита единият.
— Затвори си човката, защото искам да спя — каза ТремалНаик, преструвайки се, че е в лошо настроение.
— Можеш да спиш, драги, и то спокойно, защото ние ще бдим над съня ти.
ТремалНаик вдигна рамене, опря се на стълба и затвори очи. Двамата сипаи поставиха факлата в един процеп на стената, седнаха на земята с карабини между нозете.
Не бяха изминали и десет минути, когато ТремалНаик усети силен аромат, който замая главата му, независимо от червените цветя, чийто особен дъх го държеше буден. Погледна двамата сипаи: прозяваха се непрестанно и потъркваха очи.
— Нищо ли не усещаш? — попита по-младият войник след малко.
— Да — отвърна другарят му. — Струва ми се, че…
— Пиян, искаш да кажеш.
— Точно така; едва държа очите си отворени.
— От какво ли е тази работа?
— Откъде да знам?
Разговорът свърши тук. ТремалНаик, който внимателно ги наблюдаваше, видя как полека-лека затвориха очи. Опитаха се на няколко пъти да се преборят със съня, но накрая се отпуснаха и звучно взеха да хъркат.
Беше моментът да се действува. ТремалНаик се освободи от въжетата и тихо се изправи.
— На свобода! — възкликна.
Взе оръжието, завърза здраво двамата спящи и се спусна към стълбата.
VIII. Разкритията на сержанта
На площадката на стълбата нямаше никакъв часовой.
Още треперящ от вълнение, но решен на всичко, стига да си възвърне свободата, ТремалНаик изкачи тихо стъпалата и стигна до една тъмна и празна стаичка. Почака, заслушан, после с револвера в ръка бавно открехна вратата и подаде глава. Нямаше никой. Отвори втора врата, мина по дълъг, тъмен коридор и влезе в трета стая. Тя беше много голяма. В дъното светеше фенер и хвърляше бледа светлина над дванадесетина легла, заети до едно от спящи хора.