Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Погледна се в огледалото и се сепна. Изглеждаше така зле, както се и чувстваше. Едната половина на тялото му все още бе схваната. Необръснатото му лице бе покрито с черна четина.
— Проклет страхливец! — обвини той лицето в огледалото. — Проклет глупав страхливец.
Докато сапунисваше наболата си брада, Кристофър се съсредоточи върху изминалата нощ. Какво не беше наред в отношенията му с Маги? Никога не му бе минавало през ум, че ще има проблеми с обуздаването на съпругата си. Винаги беше презирал слабохарактерните мъже под чехъл. А ето го сега със съпруга, която не само дърпа юздите, но и го пришпорва в хълбоците. Трябваше да се противопостави на Маги снощи, но се бе побоял да го направи. Колко пъти бе намирал кураж да се изправи лице в лице със смъртта, а ето че се превръщаше в страхлив заек пред нещо толкова безобидно като една жена!
Танцът на Маги не беше в никакъв случай неприличен. Тя бе талантлива и грациозна, но изпълнението й беше ловка съблазън. Кристофър не бе пропуснал реакцията на Тод. Маги можеше да си мисли, че играе невинна игра с по-младия Харли, но Кристофър не бе видял нищо невинно в похотливия му поглед. Този мъж желаеше Маги и щеше да я има, ако можеше.
Независимо от психическото си състояние, Кристофър успя да се пореже само два пъти, докато се бръснеше. Съмняваше се, че остатъкът от деня ще мине толкова безобидно.
По време на закуската всички мълчаха. Дори Маги беше унила. Теодор, изглежда, се бе скарал със сина си за нещо и Тод седеше нацупен и мълчалив. Когато се нахрани, Теодор избърса устата си, изгледа сина си с отвращение и проговори за първи път, откакто бе седнал на масата:
— Пролетното дамгосване започва днес сутринта. Ще го направим по-рано тази година, за да приключим, преди да си взел мястото.
— Решили да приемеш цената ми? — попита Кристофър.
— Имам ли избор? Бих могъл да получа повече на пазара, но купувачите не идват преди есента. Предполагам, че искаш да видиш как става жигосването. Някой работници желаят да останат и след като ти станеш собственик. Ще видиш каква работа вършат. Госпожа Талбът навярно ще предпочете да остане тук. Дамгосването не е приятна гледка.
— Присъствала съм на дамгосване и преди. Ще, дойда.
— Сигурна ли си, че не искаш да останеш тук? — попита Тод със загрижен глас. — Убеден съм, че госпожа Джонсън е нетърпелива да ти покаже потайностите на къщата. Всъщност, ако искаш, ще остана да ти правя компания.
Кристофър затаи дъх. За негова изненада, Маги не го удостои с обичайния презрителен поглед.
— Предпочитам да яздя — каза тя.
Стори му се, че долавя леко смущение в отговора й. Може би се изморяваше от игричките си. Забеляза, че и Харли съвсем не изглежда щастлив от намерението й да язди с тях.
Щом пристигнаха на „работата“, както говедарите наричаха събирането на животните за дамгосването, Кристофър разбра поне една причина, поради която и двамата Харли се чувстваха неудобно от присъствието на Маги. Дамгосването беше придружено с неприятни звуци, миризми и гледки. Беше чувал за такива процедури от Дерек Слейтър, който му бе обяснил, че два пъти в годината разпиляният добитък се събира и се „обработва“. В неподвижния утринен въздух над парцела, където беше събрано стадото, се стелеше гъст дим от огньовете. Изпод копитата на конете се вдигаше прах. Кравите, чиито рожби бяха отвеждани, мучаха жално, а телетата ревяха още по-силно.
Той би се оплаквал точно толкова високо, мислеше си Кристофър, ако беше уловен с ласо, вързан за краката, възседнат, скопен с нагорещено до бяло желязо, а след това дамгосан по ухото. И все пак секунди след тези неприятни процедури телетата се изправяха на крака, изтърсваха се и после весело припкаха при майките си, очевидно забравили травмиращата случка. Всъщност животните не изглеждаха толкова нещастни, колкото Маги.
Кристофър срита коня си, за да спре до този на жена си.
— Имаш цвят на зелен грах — каза той. — Не се ли чувстваш добре?
— Добре съм! — сопна се тя.
Той вдигна вежди, а тя направи смутена гримаса.
— Винаги съжалявам кравите и телетата.
— Не каза ли, че си живяла няколко години в ранчо?
— От десетата до четиринадесетата си година. Обработвах стадото точно като тези момчета.
— Оставят млади момичета да правят това? — Кристофър кимна към мъжете, които се вмъкваха на коне между рогатите крави и младите кастрирани добичета, за да отделят недамгосаните телета.
— Аз не съм скопявала, но гонех и помагах. Всеки, който може да язди, работи по време на обработването. Аз и тогава не харесвах жигосването. Макар да знам, че е глупаво да се чувствам така.