Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
През последните години от господството на Ибн Сауд — предшествуващо засилващите се искания за национализиране в другите петролни държави — АРАМКО се съгласява да увеличи участието на краля. Оттогава Ибн Сауд получава 50 на сто от дохода от петрола. (Изразено на търговски език, оттогава и за Саудитска Арабия се прилага принципът по равно.) Скоро след това е измислен и така нареченият данъчен „скок“, който историята на петролната промишленост познава под името „златен трик“. Една част от преведените суми на краля се осчетоводяват като данък, платен на Саудитската държава. Понеже според американските данъчни закони един доход може да се обложи с данък само веднъж — тази сума АРАМКО приспада от сумата на данъка, който плаща на Съединените щати. С това изваждат 50 милиона долара годишно от джоба на финансовото министерство и ги поставят в джоба на фамилията Сауд — без тази маневра да струва нито стотинка на петролната компания. Всичко това обаче е само дребна хитрост. А въпросната сума се смята за дребна в сравнение с това, което се проследява през седемдесетте години и особено последвалата след близкоизточната война голяма петролна криза през 1973 година. Джим Ейкинс, смятан за „най-гениален“ специалист по петрола в американското външно министерство, който по-късно става посланик на своята страна в Саудитска Арабия, в една статия, станала прочута през пролетта на 1973 г., рисува застрашителна картина за бъдещето на снабдяването с петрол. Той пише: водещите промишлени капиталистически страни ще имат нужда от все повече петрол, от време на време петролът ще се смята за дефицитна стока и „ако не внимават“, през средата на 1980 г. цената на петрола може да стигне и до 5 долара за варел. В действителност предсказването на Ейкинс се оказва много бледо. През средата на 1980 г. цената на саудитския петрол стигна 30 долара на варел.
Когато Джим Ейкинс говори за петдоларова цена на петрола, в прочутата си статия я формулира така: „От времето на краля, станал крез, светът не е видял още такъв поток от злато, какъвто ще потече към Саудитското съкровище.“
През средата на 1980 г. петролът струва точно шест пъти, колкото смята Ейкинс в мрачните си предвиждания. Саудитите стават шест пъти по-големи крезове. Навярно нито те, нито изчислителните машини на големите американски, английски и швейцарски банки, които стопанисват имуществото им, могат да определят неговите размери.
Но от завземането на голямата джамия в Мека светът узна, че това огромно имущество е изградено върху пясъчна основа — в действителен и в символичен смисъл на думата.
Осемдесет години след легендарния щурм на Ибн Сауд и неговите четиридесет бойци в пустинята потомците му вече трябва да се съобразяват с това, че докато избухне битката за власт между клановете — седемте Судеири, внуците на Ал Шейк и Вътрешните петима, споровете ще се водят не за държавната власт, изродила се във фамилна власт, а за разпределяне на безбройните милиарди, скрити в бронираните подземия на чуждестранните банки.
АГА ХАН — ПРОРОК НА КАНТАРА
Властелин без държава.
История на династията.
Малко политика. Четвъртият.
След „големите акули“ едва ли не освежаващо действува историята на едно съкровище, която се простира през столетия и обществени системи, съкровище, което не е трябвало да бъде набавяно. Защото е била дадено.
През един октомврийски ден на 1957 г. в Дар ес Салам, столицата на Танганайка (днешна Танзания), на врата на един деветнадесетгодишен младеж е закачено огърлие, полагащо се на „всевластния висш свещеник“ — Казар Имам. Младежът е завършил Харвардския университет и до този момент негова сфера на дейност е светът на големите западни крайбрежни курорти, казината, конюшните за състезателни коне и пробивните млади филмови звезди. Огърлието е правено от чисто злато, тежи почти три килограма и е изковано от четиридесет и девет пластини.
Броят на пластините не е случаен: той означава, че новият „всевластел висш свещеник“ е четиридесет и деветият, който заема този пост от времето, когато преди 1200 години е била основана исмаилтянската секта — една от сектите на мохамеданската религия.
От средата на XIX в. водачите на тази секта носят името и сана Ага Хан. Младежът, който между другото се нарича Карим, е четвъртият поред. Така че неговото официално име е Ага Хан IV.
Този сан има значителна тежест — и в преносния смисъл, и измерен на кантара. Предполага се, че днес членовете на исмаилтянската секта са около двадесет милиона. Живеят в разпръснати общества, между които това в Танзания — „коронното общество“ — дори не е най-голямото. Истинският център на сектата са Индия, Пакистан и Иран. Двадесетте милиона исмаилтянци считат вечния Ага Хан не само за свой висш духовен глава, но и за главен уредник на своите политически и преди всичко икономически интереси. Това означава, че той е абсолютен властелин, но без единна империя. Неговото владение — това са разпръснатите общности от Уганда и Танзания през Близкия изток, чак до Индия и Пакистан.