Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Мейсън се насочи бързо към асансьора.
— Хайде, момче — обърна се към оператора. — Я да видим за колко време можеш да придвижиш тая машина до петия етаж.
Веднага щом стигнаха, адвокатът пое към апартамента и бързо отвори вратата.
— Няма я още от сутринта — каза, като се огледа наоколо. — Знаеш ли какво, Пол, имам чувството, че нещо й се е случило, не смяташ ли?
— Може би е излязла да свърши някаква своя работа — предположи детективът.
— Тогава със сигурност вече щеше да се е върнала, или щеше да остави бележка, ако е смятала, че ще се забави — отвърна Мейсън. — Направи нещо, за Бога! Защо стоиш там и само ме наблюдаваш.
— Какво по-точно би искал да направя?
— Обади се по телефона. Накарай твоите хора да започнат да я търсят. Провери автомобилните катастрофи, както и спешните повиквания в „Бърза помощ“. Разпитай по болниците. Нещо трябва да се направи!
Дрейк кимна, затича се през свързващата врата към своята стая и веднага започна да води телефонни разговори.
Телефонът в стаята на Мейсън иззвъня. Адвокатът бързо вдигна слушалката.
— Ало?
— Вие ли сте, господин Мейсън? — чу се гласът на Бел Нюбъри.
— Да. А ти къде си, Бел?
— В хотела си. Опитвах се през целия следобед да се свържа с вас, но никой не отговаряше. Пуснаха ме веднага щом разбраха, че ще предявите иск за неправомерно задържане.
— Да си се чувала с Дела? — попита той.
— Не. Звънях в хотела ви на всеки половин час, но никой не отговаряше. Не ми се искаше да ви оставям съобщение, защото се страхувах, че някой репортер може да го прочете, а нямам никакво желание да се срещам с тях.
— Вземи такси и ела веднага тук — каза адвокатът. — Бих искал да поговоря с теб.
Той постави слушалката на вилката и премина през стаята, като се насочи към спалнята на Дела Стрийт. После нетърпеливо се върна обратно и влезе в стаята на Дрейк. Той тъкмо бе приключил с телефонните разговори.
— Разпоредих се, Пери, ако нещо се е случило с нея, ще ми докладват след не повече от половин час — обясни детективът.
— Ако нещо се е случило с нея, половин час е твърде дълъг период от време, Пол — отвърна Мейсън.
— Е, ще те информирам в момента, в който получа някакви данни. Казах на своите хора да използват и допълнителни сътрудници, толкова, колкото са им необходими. Все пак ще е нужно известно време, докато ги извикат и им поставят задачите, но затова пък целият град ще бъде плътно покрит. Само след пет минути ще сме наясно дали е имало автомобилна катастрофа, или дали случайно не се намира в някое от спешните отделения в града.
— Бел Нюбъри идва насам — съобщи Пери.
— Все пак са я освободили, не са посмели да я задържат повече?
— Да. Всъщност това беше доста необмислена стъпка, да я държат толкова дълго. Явно са се опитвали да изкопчат от нея някаква информация за парите. Както ми изглежда, онези осемнайсет хиляди долара май ги интересуват повече от всичко останало.
Адвокатът започна нервно да крачи напред-назад из стаята.
— Толкова съм разтревожен, Пол — призна той. — Трябваше да се прибера тук много по-рано. Само като си помисля, че докато ние с теб сновяхме нагоре-надолу, проследявайки разни хора, Дела е лежала сама в някаква болница, вероятно сериозно ранена…
— Взела си е чантичката, като е излязла, нали?
— Предполагам, че я е взела.
— Дали да не позвъним в Лос Анджелис, а, какво мислиш? Ако нещо се е случило с нея, те със сигурност са открили адреса й в Лос Анджелис и…
— Добра идея — прекъсна го адвокатът и веднага вдигна слушалката. Поиска от централата да го свържат с кантората му в Лос Анджелис. А след това отново започна нервно да се разхожда из стаята.
Телефонът иззвъня и Дрейк веднага се обади.
— Ало — каза той и после мълчаливо слуша няколко секунди. — Добре, продължавайте търсенето. Проверете навсякъде.
Затвори и побърза да обясни на Мейсън:
— Няма данни да е викана линейка за нея, Пери, нито че е постъпвала в някое от спешните отделения. В полицията също не знаят нищо.
— Какво друго би могло да се случи, ако не става дума за автомобилна катастрофа? — замислено попита адвокатът.
— Може пък да е попаднала в някоя от частните болници — предположи Дрейк. — Ще знаем до половин час, ако е така.
— Нека помислим. Когато е излязла, навън валеше дъжд — започна Мейсън. — Това означава, че пътищата са били ужасно хлъзгави. Възможно е някой да я е блъснал и след това бързо да я е откарал в болница… Но със сигурност вече би трябвало да е съобщил за инцидента в полицията.
— Щеше да го направи, ако и самият той не е пострадал — обади се детективът.
— Дори да е пострадал, полицията при всички случаи щеше да знае за инцидента.