Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Ива изприпка надолу по стълбите, тананикайки си весело. Тя бе очаквала по-продължителна и напрегната борба, докато получи разрешение за отпуск, и сега си казваше, че въпреки някои свои черти, които трудно можеха да се нарекат другояче освен противни, Бакстър всъщност е много мил. Накратко казано, тя имаше чувството, че нищо не е в състояние да помрачи прелестта на този възхитителен следобед. Едва когато няколко минути по-късно на минаване през фоайето един глас я повика по име, тя разбра колко много е грешила. Гласът, леко гърлен и прегракнал, принадлежеше на Достопочтения Фреди, и само един поглед бе нужен на Ива, за да прозре с ясновидски дар, че той отново ще й прави предложение.
— Какво има, Фреди? — рече тя примирено.
Достопочтеният бе свикнал от дете да чува хората да казват примирено „Какво има, Фреди?“ още щом той се появи. Баща му го казваше, леля му Констанс го казваше, казваха го всичките му останали чичовци и лели. Макар и диаметрално противоположни личности във всяко друго отношение, те до един отпускаха ръце и казваха „Какво има, Фреди?“ още щом го зърнеха. Ето защо думите на Ива и тонът, с който бяха произнесени, не го обезсърчиха, както би станало с всеки друг на негово място. Напротив, единственото му чувство бе на светла радост, че най-сетне е успял да я завари за половин минутка сама.
Фактът, че от пристигането й насам все не успяваше да поговори с нея насаме, бе причинил на Фреди немалко страдания. Той го отдаваше изцяло на лошия си късмет, силно подценявайки по този начин способността на обекта на своята привързаност да му бяга по допирателната. Сега той подходи откъм фланга, изглеждайки досущ като издокарана овца.
— Да не би да отиваш някъде? — бе встъпителната му забележка.
— Да. Отивам в Маркет Бландингс. Какъв чудесен следобед. Сигурно си страшно зает сега, когато къщата е пълна с народ. Довиждане — рече Ива.
— А? — рече Фреди, мигайки на парцали.
— Довиждане. Много бързам.
— Къде каза, че отиваш?
— В Маркет Бландингс.
— Ще дойда с теб.
— Не, искам да отида сама. Имам среща.
— Тогава ще те изпратя поне до портала — отвърна пиявицата в човешки образ.
Следобедното слънце вече не светеше тъй ярко за Ива, когато двамата поеха надолу по алеята. Тя бе добросърдечно момиче и не й допадаше постоянно да играе ролята на слана в градината на Фреди. При все това изходите от положението несъмнено бяха само два: или трябваше да му даде ръката си, или той да спре да й я иска. Тя категорично отказваше да склони на първия вариант, а поне доколкото личеше от действията на Фреди, той с не по-малка категоричност отхвърляше втория. Като резултат техните спорадични срещи рядко се отличаваха с дух на дружеска непринуденост.
Известно време вървяха мълчаливо. После Фреди заговори:
— Да знаеш, че си адски жестока понякога.
— Как се оправяш с вкарването? — поинтересува се Ива. — А?
— Как си с вкарването? Нали ми се оплака, че имаш сериозни проблеми с него.
Тя не гледаше събеседника си, тъй като по принцип избягваше да го гледа в подобни случаи, но предположи, че странният звук, последвал нейната забележка, изобразява горчив мъжествен смях.
— Вкарването!
— Нали сам ми каза, че то било най-важният елемент от голфа.
— Голф! Да не мислиш, че напоследък ми е останало време да се тревожа за голфа?
— О, но това е чудесно, Фреди! Да не би да си подхванал някаква работа? Крайно време ти беше, наистина. Представям си как ще се радва баща ти.
— Ама такова — проблея Фреди — защо не вземеш да се омъжиш за човека?
— Сигурно ще го направя някой ден. Стига да срещна подходящия човек.
— Не, не! — извика отчаяно Фреди. Ива рядко биваше чак толкова задръстена. Той дори винаги я беше смятал за адски схватливо момиче. — Не за човек, за мен.
Ива въздъхна. Беше се надявала да избегне неотвратимото.
— Ох, Фреди! — възкликна ядно. Тя продължаваше да го съжалява, но не можеше повече да сдържа раздразнението си. Следобедът бе тъй прекрасен и тя се бе чувствала толкова щастлива. А сега той провали всичко. Всеки път, след като отхвърлеше негово предложение, й трябваше поне половин час да си успокои нервите.
— Аз те обичам, по дяволите! — настоя Фреди.
— Ами спри да ме обичаш най-сетне — сръфа го Ива. — Аз не ставам за теб. Ще те направя нещастен до края на дните ти.
— Най-щастливият мъж на земята — поправи я благоговейно Фреди.
— Имам отвратителен нрав.
— Ти си ангел.
Раздразнението на Ива се усили, ако това изобщо беше възможно. Тя често бе изпитвала един особен страх, че ако той упорства с предложенията си, може някой път да сбърка и да му каже: „Да.“ Искаше й се да съществува някакъв известен на науката способ, чрез който Фреди да бъде запушен веднъж и завинаги. И в отчаянието си се досети за един довод, който не бе прилагала досега.