Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Липсата му бе още по-дразнеща поради факта, че нейният великолепен мозък току-що бе сътворил до най-малката подробност план за похищението на диамантената огърлица на лейди Констанс, а в него съдействието на господин Кутс се явяваше незаменим придатък. Тя бе поставена в положението на генерал, който излиза от палатката си с изрядно подготвена тактическа схема за предстоящото сражение само за да открие, че армията му се е запиляла нанякъде, без да остави бележка. Затова не бива да се учудваме, че докато крачеше между древните тисове, красивото чело на госпожица Пийви бе прорязано от ядна бръчка.
Тисовата алея, както лорд Емсуърт бе отбелязал в своята изключително интересна лекция пред господин Ролстън Мактод в Клуба на заслужилите консерватори, между многото си други забележителности съдържаше определени дървета, които се издигаха нагоре като кули с кръгли корони и заоблени като калпаче на гъба върхари, които в по-голямата си част имаха извити в краищата клони, образуващи беседки. Госпожица Пийви тъкмоминавашепокрай едно от тях, когато нечий глас внезапно я заговори:
— Хей!
Госпожица Пийви подскочи като ужилена.
— Кой вика?
Едно влажно лице с полепнали по него клечки щръкна сред клоните. То въртеше очи в безуспешно усилие да надзърне зад завоя.
Госпожица Пийви се доближи, дишайки тежко. Загадката около местонахождението на нейния запилял се приятел беше разбудена, но внезапността на появата му я бе накарала да си прехапе езика, тъй че радостта й от срещата бе примесена с други чувства.
— Ах ти, охлюв нещастен! — възкликна разпалено тя, с треперещ от негодувание глас. — Кой те научи да се криеш по дърветата и да изкарваш акъла на момичетата?
— Извинявай, Лиз. Аз…
— И къде — продължи госпожица Пийви, стоварвайки още един упрек — се губиш цялото това проклето време? Запилява ми се хубостникът още преди два дни, уж щял да притисне с патлак онова леке, и оттогава чакам от умрял писмо. Хайде, говори, не ме гледай като теле на припек.
— Чакай, Лиз, всичко ще ти обясня. Той наистина ме вкара в къщата. Аз съм негов камериер. Затова от толкова време не мога да се добера до теб. В тая дупка прислугата така са я стегнали да не се мотае наоколо, че със същия успех можехме да сме на различни континенти. Ако случайно не те бях зърнал да се изнизваш сама навън тази сутрин…
Острият ум на госпожица Пийви схвана начаса ситуацията.
— Добре — прекъсна го тя. Дългите речи винаги я изкарваха от търпение. — Разбирам. Е, това е чудесно. Значи сме екстра. Защото аз имам готов план и след като вече си тук, можем да си плюем на ръцете.
— План?
— И то муцка — потвърди госпожица Пийви.
— Дано — отвърна господин Кутс, върху когото събитията от последните дни бяха наложили печата на дълбок песимизъм. — Да ти кажа, оня Мактод не е вчерашен. Отнякъде му е прещракало — рече благоразумно той, опасявайки се от невъздържани критики от страна на своята възлюбена, — че ако свие огърлицата, след като съм негов камериер, нищо не ми пречи да му изтараша стаята и да я набарам. Затова взел, че си изпросил някаква съборетина в гората, уж за да пише там стихове.
— Хм! — рече госпожица Пийви. — Това — продължи тя след кратък размисъл — изобщо не ме притеснява. Нека дивее из пущинаците колкото си ще. Моят план е готов и Бога ми, ако ти не оплескаш нещо по твоята част, работата ни е в кърпа вързана.
— Аз също ли участвам?
— Участваш, и още как. Без теб съм заникъде. Затова бях така бясна, че се скатаваш толкова време.
— Изплюй камъчето, Лиз — рече смирено господин Кутс. Както винаги в присъствието на тази енергична жена той изпитваше осезателен комплекс за малоценност. От самото начало на съвместните им изяви тя бе мозъкът на предприятието, а той просто инструментът, привеждащ в изпълнение нейните концепции.
Госпожица Пийви стрелна бърз поглед по Тисовата алея. Мястото си оставаше все тъй тихо и усамотено.
— Слушай сега, Ед, и помни добре, защото може и да не успеем да се видим повече. Сега, когато къщата е фрашкана с народ, Нейната светлост си слага огърлицата всяка вечер. И като я видиш, ти иде да си сложиш тъмни очила. Направо те ослепява.
— Стига, бе!
— Без майтап! Нямаш представа какво чудо е.
— Къде я държи, Лиз? Успя ли вече да разбереш? — попита господин Кутс, по чийто печален лик премина мимолетен лъч на оптимизъм.
— Не, не съм. А не ми и трябва. Не е за мен да човъркам сейфове и през цялото време да бера страх, че цялата тайфа може да ми се изсипе зад гърба. Предпочитам без сложности. Между другото оня самозванец Мактод днес ще изнася поетична вечер в големия салон. Знаеш ли къде е това?