Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Това са глупости, Фреди. Дори ако изключим нежеланието ми да се омъжа за теб, как ще вземеш момиче без една лира в банката?
— И през ум не ми е минавало да се женя за пари.
— Не, разбира се, но все пак…
— Купидон — рече Фреди вдървено — вехне и линее в клетка от злато.
Ива не бе очаквала да се изненада от нещо, излязло от устата на Фреди. По собствените й наблюдения неговият речников запас наброяваше четирийсет и три думи, като мислите, които обличаше в тях, се брояха на пръстите на едната му ръка. Но ето че това лирично отклонение я свари неподготвена.
— Какво!
Фреди повтори репликата. Когато я бе видял да проблясва като субтитър на екрана на дългометражния филм „Пари и любов“ (в главните роли Беатрис Камли и Браян Фрейжър), той я бе одобрил и на излизане от киното си я бе записал.
— О! — промълви Ива и млъкна. Както би се изразил господин Кутс, Фреди беше извадил фул от попове с десетки. — Имах предвид — продължи тя след секунда, — че не е разумно да се жениш за момиче без пари, ако и ти си на червено.
— Такова, да го вземат мътните! — Странна, ликуваща нотка се бе прокраднала в гласа на ухажора. — Това ли било единственото, което стои помежду ни? Защото…
— Не, не е само то!
— Защото гледай сега, аз всеки момент ще червясам от пари. Това е, кажи-речи, тайна, всъщност адски строга тайна, така че ти си трай, но чичо Джо се нави да ми даде две хилядарки. Две хубави тлъсти хилядарчици.
— Чичо ти Джо?
— Старият Кийбъл, нали го знаеш. Мъжът на леля Констанс. Дава ми две хиляди лири, с които аз ставам съдружник в агенция за конни залагания и направо започвам да печатам пари. В тоя бизнес човек ще не ще прави състояние. Помисли си само колко балъци губят всеки ден целите си състояния по хиподрумите. Всичко това отива у букмейкърите. Едно приятелче, с което бяхме заедно в Оксфорд, работи в такава агенция и ми каза, че ще ме вземат при тях, ако…
Епохалното значение на получената информация накара Ива да се отклони от своето правило да щади чувствата си в подобни моменти, като отклонява погледа си от Фреди. Но ако желаеше да прекрати неговата лекция върху паричното обръщение, тя не би могла да избере по-добър начин от този да го погледне. Защото, срещайки нейния взор, Фреди моментално изгуби нишката на мисълта си и взе плахо да пелтечи. Прякото попадение от очите на Ива неизменно имаше това въздействие върху него.
— Господин Кийбъл ще ти даде две хиляди лири!
Вълна от парещо угризение заля Ива. Ако имаше нещо, с което винаги да се бе гордяла, то това бе увереността й, че е добър, надежден приятел, на когото може да се разчита, а ето че сега осъзнаваше пренеприятната истина, че откакто пребиваваше в Бландингс по най-низък начин бе пренебрегвала интересите на Филис Джаксън. Тя недвусмислено бе обещала на Филис да се изправи лице в лице с тоя неин баща и засрамвайки го с палещи слова, да го принуди да снесе трите хиляди лири, от които тя тъй отчаяно се нуждаеше за своята ферма. И какво бе направила досега? Нищо.
Ива бе почтена до мозъка на костите дори в сделките със самата себе си. Едно не тъй съвестно момиче би възразило, че не е имало никаква възможност за разговор на четири очи с господин Кийбъл. Ала Ива начаса презря този благовиден претекст. При добро желание досега десет пъти да е успяла да се добере до него и тя го знаеше. Не! Просто се бе поддала на приятната настойчивост, с която Смит обсебваше времето й, докато Филис и нейните проблеми бяха запокитени на заден план. Трябваше със срам да си признае, че през последните дни дори не се беше сещала за нея.
А в същото време господин Кийбъл е бил предразположен да ръси с пълни шепи щедрост върху незаслужили мухльовци от типа на Фреди. Значи ако само му подхвърлеше думичка за Филис…
— Две хиляди лири? — повтори замаяно тя. — Господин Кийбъл?
— И още как! — извика сияещ Фреди. Първоначалният шок от надникването в очите на Ива бе отшумял и сега той се отдаваше без задръжки на тази оргия.
— За какво?
Прехласнатият взор на Фреди потрепна. Любовта, осъзна той, насмалко да го накара да изплюе камъчето.
— Ами де да знам… — изломоти той. — Дава ми ги човекът просто така, нали разбираш.
— Ти просто отиде при него и ги поиска?
— Ами… ъъ… да. В общи линии така стана.
— А той не се ли опъна?
— Не. Дори му стана много приятно.
— Приятно! — Ива почувства, че й е трудно да диша. Усещанията й бяха сходни с тези на човек, ненадейно открил, че дупката в задния му двор, която безгрижно е подминавал месеци наред, всъщност е златна мина. Щом като операцията по извличане на средства от господин Кийбъл е била не само лесна, но дори силно допадала на жертвата… У нея се надигна внезапна и повелителна нужда Фреди да пропадне вдън земя. Трябваше да премисли нещата на спокойствие.