Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Няма значение, целта ми беше да поговоря с теб. Виж, Бийч — рече Смит, допирайки върховете на пръстите си, — загрижен съм за твоето състояние. Научих от моя прислужник, че лигавицата на стомаха ти напоследък не се представя в най-благоприятна светлина.
— Това е вярно, сър — отвърна Бийч и блясък на възбуда озари рибешкия му поглед. Той потрепери леко, както би сторил боен жребец при звука на тръбата. — Аз действително имам проблеми с лигавицата на стомаха си.
— Пътят към сърцето на мъжа минава през лигавицата на стомаха му.
— Моля, сър?
— Опиши ми точно какво изпитваш.
— Но, сър… — рече Бийч с копнеж.
— Наистина държа да чуя — подкани го Смит.
— Изключително мило от ваша страна да проявите такъв интерес, сър. Обикновено всичко започва от пъпа, с пулсираща болка в дясната страна на коремната област, двадесет минути до половин час след приемане на храна. Симптомите…
В израза на Смит се четеше топло съчувствие, докато слушаше описанието, наподобяващо разказ на очевидец на голямото земетресение в Сан Франциско, но дълбоко в себе си той се молеше събеседникът му да намери начин да го направи малко по-сбито. Ала всичко на този свят има край. Дори най-лъкатушната река рано или късно влива своите води в морето. С покъртителна пауза икономът най-сетне приключи своята сага.
— „Пепсининът на Паркс“ — вмъкна начаса Смит.
— Моля, сър?
— Това ти е нужно. „Пепсининът на Паркс“. Ще те вдигне на крака за нула време.
— Ще го запомня, сър. Досега не бях попадал на този конкретен медикамент. И ако позволите, сър — додаде Бийч с мътен, но преливащ от възхита взор към своя благодетел, — бих искал да изразя признателността си за вашата любезност.
— Няма за какво, Бийч, няма за какво. Впрочем, Бийч — рече той, докато другият маневрираше по посока на вратата, — за малко да забравя. Има нещо, за което отдавна се каня да те питам.
— Да, сър?
— Реших, че няма да е зле да го обсъдя първо с теб, преди да се обърна към лейди Констанс. Работата е там, Бийч, че аз се чувствам задръстен.
— Наистина ли, сър? Пропуснах да ви спомена, че и един от моите симптоми е остро задръстване на храносмилателните пътища.
— Да, твърде неприятно. Но ако нямаш нищо против, нека оставим за малко настрана твоите вътрешности и свързаните с тях оплаквания. Като казвам, че се чувствам задръстен, имам предвид в духовен смисъл. Писал ли си някога поезия, Бийч?
— Не, сър.
— Тогава може би ще ти е трудно да разбереш какво изпитвам. Проблемът е следният. Там, в Канада, Бийч, аз неусетно привикнах да творя в крайно уединени условия. Помниш ли онази строфа от „Мизерни песни“, която започва така: „През бледоликата парабола на Радостта…“
— Боя се, сър…
— Пропуснал си я? Лошо. Намери някой път време да я прочетеш. Ще се почувстваш крайно извисен. Та тези редове бяха написани в една самотна хижа край бреговете на река Съскачеуан, където с години не е стъпвал човешки крак. Такъв съм аз, Бийч. Нуждая се от стимула на широките, открити простори. Когато съм заобиколен от своите събратя, вдъхновението ми чезне и умира. Знаеш как е, когато Наоколо има хора. Тъкмо се хванеш да пишеш нещо и някой се натриса, сяда ти на бюрото и почва да ти говори за себе си. Всеки път, щом мисълта ти потече мазно, отнякъде се лепва страничен дразнител и музата — хоп! — Смит щракна с пръсти — върви я гони. Разбираш ли?
— Да, сър — отвърна Бийч, зяпнал леко.
— Поради тези причини за творец като мен животът в замъка има своите недостатъци. Нуждая се от място, където да бъда сам, Бийч, със своите видения и мечтания. Някое орлово гнездо, кацнало върху зъберите на Времето… С други думи, знаеш ли някоя празна къщурка наблизо, където да мога да се уединя, дойде ли ми призванието, и да развъртя перото, без опасност да ме безпокоят?
— Малка къщурка, сър?
— Малка къщурка. С две липи отпред и Месечко да наднича вечер между клоните им. Местенце, Бийч, където да мога да се вглъбя, да врътна ключа в ключалката и да оставя целия свят да се оправя както намери за добре. Жизненоважно е сега, когато се очаква замъкът да се наводни с народ около този Бал на графството, да ме вредиш с такава квартира. В противен случай един куп безценна поезия ще бъде безвъзвратно изгубена за човечеството.
— Значи желаете, сър — рече Бийч, опипвайки предпазливо почвата, — малка къща, където да пишете поезия? Има един запустял лесничейски дом сред гората в западните покрайнини на имението, сър, но там липсват елементарни удобства.