Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
По правило господин Кийбъл бе свикнат да дава железен отпор на бръснари, опитващи се да го ароматизират по един или друг начин, но поводът, отслабил бдителността му пред попълзновенията на Банкс, бе обедната поща в Бландингс, с която бе получил жалостиво писмо от Филис — второто след онова, което го беше накарало да влезе в схватка с деспотичната си съпруга в пушалнята. Веднага след сключването на сделката с Фреди той бе писал на Филис в дух на ведър оптимизъм, уверявайки я, че в най-скоро време ще бъде в състояние да й изпрати трите хиляди лири за покупката на нейната бленувана ферма. Тя отговори на това писмо с горещи благодарности. Но оттогава минаха дни, през които не се случи нищо. Загрижеността на Филис растеше и тя бе изразила това в шест гъсто изписани страници.
Седнал в бръснарския стол, господин Кийбъл прехвърляше в ума си писмото, стенейки безгласно, докато Банкс със светнали очи се гавреше с него. Не за пръв път от началото на своето сътрудничество с Фреди Джоузеф Кийбъл бе терзан от съмнения дали е постъпил мъдро, поверявайки тъй деликатна мисия като кражбата на диамантената огърлица на един племенник, немощта на чийто разсъдък бе публична тайна. Това, казваше си той с горчивина, бе задача, достойна за обединените усилия на Дилинджър, Бони и Клайд, а той я бе оставил в ръцете на младеж, който през целия си живот бе показал истинско вдъхновение и предприемчивост един-единствен път — когато раздели косата си на път по средата, докато всички останали членове на Ергенския клуб я решеха назад. Колкото повече господин Кийбъл претегляше шансовете на Фреди, толкова по-нищожни му изглеждаха те. Когато Банкс най-сетне го размота от белия чаршаф, той бе обладан от дълбок песимизъм, а когато излезе пред вратата, омайвайки пойни птици и пчелички със сладостното си ухание, мнението му за способностите на неговия партньор бе спаднало до точка, в която вече се съмняваше дали и кражбата на солница от ресторант се намира в сферата на възможностите му. Тези нерадостни мисли го бяха погълнали тъй дълбоко, че Ива трябваше да извика името му два пъти, докато го изтръгне от тях.
— Госпожице Халидей — рече виновно той. — Моля за извинение. Бях се замислил.
Макар да бяха разменили само няколко думи от деня на пристигането й в замъка, господин Кийбъл бе станал някак симпатичен на Ива, поради което тя не изпита онова смущение, което би могло да й попречи да обсъжда толкова деликатен въпрос с човек, когото едва познаваше. По природа пряма и открита, тя започна направо по същество.
— Бихте ли ми отделили една-две минути, господин Кийбъл? — Тя хвърли поглед към часовника на църковната кула и видя, че й остава предостатъчно време до срещата. — Искам да поговорим относно Филис.
Господин Кийбъл отметна изумено глава и светът се напои до виолетово с мирис на теменужки. Беше му се сторило, че самият Глас на съвестта внезапно го е заговорил.
— Филис! — ахна той и писмото прошумоля във вътрешния му джоб.
— Вашата доведена дъщеря Филис.
— Вие я познавате?
— Беше ми най-добрата приятелка в училище. Бях й на гости малко преди да дойда в замъка.
— Невероятно! — рече господин Кийбъл.
Клиент, търсещ някой да го обръсне, се мушна помежду им и влезе в салона. Те се отместиха няколко крачки встрани.
— И ако смятате, че това не ми влиза в работата…
— Скъпа млада госпожице…
— … то аз ще ви кажа, че ми влиза, защото тя е моя приятелка — довърши твърдо Ива. — Господин Кийбъл, Филис ми каза, че ви е писала за покупката на онази ферма. Защо тогава не й помогнете?
Следобедът беше топъл, но все пак не дотолкова, че да оправдае ситните капчици пот по челото на господин Кийбъл. Той извади голяма носна кърпа и ги попи. Очите му добиха подгонен израз. Ръката, която не бе заета с носната му кърпа, намери пътя към джоба на панталоните му и там усилено задрънка връзка ключове.
— Аз искам да й помогна. Бих сторил всичко на света, за да й помогна.
— Тогава какво ви спира?
— Ами… аз съм в специфично положение.
— Да, Филис ми спомена за това. Разбирам, че не ви е леко, господин Кийбъл, но все пак, щом можете да услужите с две хиляди лири на Фреди Трипуд, за да започне своя букмейкърски бизнес…
Сподавен крясък от страна на нейния събеседник прекъсна думите й. Очите му сега бяха изпълнени с неприкрита паника, а сърцето — със смазващо разкаяние, задето бе имал глупостта да се впусне в съвместни престъпни действия с дрънкало като Фреди. Тази девойка знаеше! А щом тя знаеше, още колцина други знаеха? Младият тиквеник сигурно бе издрънкал зловещата си тайна в ушите на всяко човешко същество, направило си труда да го слуша.