Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Мога да разбера.
— Ами разбери тогава — отвърна разпалено госпожица Пийви. — И то преди да е мръкнало. Е, започна ли да включваш?
Господин Кутс, който стърчеше безрадостно сред тисовите клонки, би дал много, за да може да отговори положително, тъй като неведнъж бе изпитвал на гърба си огромното значение, което съобразителната му партньорка отдаваше на схватливостта като природна черта, но в случая бе принуден да разклати съчките, поклащайки отрицателно глава.
— Винаги си бил въз тъп — рече презрително госпожица Пийви. — Бих казала, че от раменете нагоре ставаш единствено за дърворезба. Ами че аз ще седя точно зад лейди Констанс, докато оня шут се прави на маймуна. Ще трябва просто да протегна ръка и да грабна огърлицата от шията й. Сега ясно ли ти е?
— Ама, Лиз… — Господин Кутс смутено събра кураж да изтъкне онова, което според него се явяваше единственият дефект в замисъла. — Ако действаш със сила пред толкова народ, както предлагаш, те няма ли…
— Не, няма. И ще ти кажа защо. Никой няма да ме види как го правя, защото в салона ще бъде тъмно като в рог. Защото ти ще си някъде в задната част на къщата, където им стоят бушоните, и ще дърпаш шалтера като за последно. Ясно? Ей това е твоята задачка и не можеш да се оплачеш, че е прекалено сложна. От теб се иска само да разучиш къде им е електрическото табло и коя джаджа трябва да се отвинти. Нали мога да разчитам, че поне с това няма да се оплескаш?
— Лиз — каза господин Кутс и в гласа му се долавяше благоговеен трепет, — дотук всичко е детска играчка. Но какво…
— Добре де, знам кое те мъчи. Какво ще стане след това и как ще се измъкна с огърлицата? Ами просто прозорецът ще бъде отворен, аз ще се доближа до него и ще я изхвърля навън. В стаята настава шаш и паника заради мрака и докато всички се тюхкат, ти си плюеш на петите, отърчаваш насам и забърсваш огърлицата. Мисля, че няма да ти е трудно да я намериш. Прозорецът е точно над терасата, долу е равно като тепсия, а сега нощите са ясни, при това ще разполагаш с предостатъчно време да душиш наоколо, преди да успеят да запалят отново осветлението. Е, как ти се струва?
Настъпи кратко мълчание.
— Лиз — промълви най-сетне господин Кутс.
— Не чух — настоя госпожица Пийви — върхът ли съм, или не?
— Лиз — повтори господин Кутс и гласът му бе дрезгав от оня трепет, който някой младши офицер от Наполеоновия щаб сигурно е изпитвал, изслушвайки подробностите за предстоящата кампания. — Казвал съм го преди и пак ще го кажа. Опре ли работата до кроежи, момичето ми, ти си кент флош роял!
И като протегна ръка от недрата на своя тис, той улови дланта на госпожица Пийви и нежно я стисна. Поетесата кокетно се изкиска. Какъвто и пън да беше този мъж, тя си го обичаше.
2
— Господин Бакстър?
— Да, госпожице Халидей?
Мозъкът на Бландингс вдигна отруден поглед от бюрото си. Обядът бе приключил едва преди половин час, ала той вече беше в библиотеката, заобиколен от дебели книги като тюлен сред крайбрежни скали. Сега, когато замъкът бе претъпкан с гости, той прекарваше времето си в библиотеката, тъй като възвишеният му ум не бе нагоден към лекомислените брътвежи на светски пеперудки.
— Дали не бихте ме освободили за този следобед? — попита Ива.
Очилата на Бакстър се фиксираха върху нея с инквизиторски блясък.
— За целия следобед?
— Да, ако не възразявате. С обедната поща получих писмо от моя много добра приятелка. Тя ми пише, че днес пристига в Маркет Бландингс и моли да се срещнем. Трябва да отида, господин Бакстър, моля ви. Нямате представа колко е важно.
Ива бе видимо развълнувана, а когато очите й срещнаха очилата на Бакстър, нещо в тях проблесна по начин, който би смутил всеки мъж, направен от не толкова крепък материал. Ако Достопочтеният Фреди Трипуд например бе загледаният в техните теменужни дълбини, той в своята младежка импулсивност би се вързал на фльонга и заджафкал като предан пекинез. Свръхчовекът Бакстър обаче спокойно и безпристрастно прецени молбата и накрая я намери за разумна.
— Много добре, госпожице Халидей.
— Безкрайно ви благодаря. Утре ще работя два пъти по-усилено, за да наваксам.
Ива изпърха към вратата, като на прага се поспря да го дари с една признателна усмивка, след което Бакстър се върна към книгите си. За миг в гръдта му трепна известна тъга, че тъкмо това симпатично и неизменно почтително момиче се бе оказало съучастница на мъж, който будеше неодобрението му по-силно дори от повечето криминални престъпници. Но той начаса смаза у себе си мекушавото чувство и отново стана Мъжът от желязо.