Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Т-т-той ви е казал! — заекна господин Кийбъл.
— Да. Току-що.
— Майчице! — промълви сломено той.
Ива го гледаше в почуда, неспособна да проумее тези силни чувства.
— Нали не сте споделили с никого? — изграчи той дрезгаво.
— Разбира се, че не. Казвам ви, че аз самата научих току-що.
— И няма да… кажете?
— Защо да го правя?
Дъхът на господин Кийбъл, когото той вече смяташе за безвъзвратно изгубен, започна плахо да се завръща. Вълната на облекчение за миг го лиши от дар слово. Какви глупости, мина му през ума, дрънкат разни хора и вестници за съвременната девойка. Именно тази широта на възгледите, която те тъй несъстоятелно хулеха, правеше от нея създание с ненадминат чар. В определени случаи тя можеше да се държи по начин, който би шокирал баба й, но затова пък колко успокоително бе да наблюдаваш невъзмутимото й спокойствие пред лицето на чуждото престъпление. В гърдите му се надигна вълна от топли чувства към Ива.
— Вие сте прекрасна — рече.
— Моля?
— Естествено — заоправдава се господин Кийбъл, — това не може да се нарече истинска кражба.
— Какво!
— Пък и нали ще купя на жена си нова огърлица…
— Моля?
— Мисълта ми е, че всичко ще е наред. Констанс ще е напълно доволна, Филис ще си получи парите и…
Нещо в потресения поглед на Ива пресуши пълноводния поток в гърлото на господин Кийбъл.
— Ама вие… не знаете ли? — изломоти той.
— Какво да знам?
Господин Кийбъл прозря, че е бил несправедлив към Фреди. Макар и достатъчно глупаво, за да спомене пред това момиче за парите, младото магаре поне се бе въздържало да й разкрие целия заговор. И той захлопна уста като сритана стрида.
— Нищо, нищо — отвърна припряно. — Е, аз трябва да тръгвам, става късно.
Ива впи пръсти в отдалечаващия се ръкав. Колкото и неразбираеми да бяха думите му, поне едно изречение правеше смисъл — че Филис ще си получи парите. Сега не беше време за половинчати мерки. И тя го сграбчи.
— Господин Кийбъл — извика настойчиво. — Нямам представа за какво говорите, но знам, че щяхте да кажете нещо, което… Доверете ми се, господин Кийбъл. Аз съм най-добрата приятелка на Филис и ако сте намерили какъвто и да било начин да й помогнете, бих искала да съм в течение. Може да съм в състояние да ви помогна…
В началото на тази накъсана реч господин Кийбъл се мъчеше чрез жалостиви подръпвания да освободи сакото си от нейната хватка. Сега обаче спря да се съпротивлява. Всичките съмнения в пригодността на племенника му, които го бяха измъчвали в бръснарския стол на Банкс, далеч не бяха разсеяни. Мнението му, че Фреди не го бива дори да завърже връзките на обувките си, оставаше твърдо, ако не и по-твърдо от преди. Той погледна Ива. Впи в молещите й очи взор, който търсеше да изпита нейната душа, и откри там доблест, съчувствие и — нещо дори по-ценно — разум. Той можеше да седи и да зяпа със седмици в рибешките очи на Фреди, без да зърне там и една десета от това качество. Решението му бе взето. Това момиче беше съюзник. Момиче жизнено и дръзко. Момиче, струващо хиляда Фредита — макар, разсъди господин Кийбъл, това и да не значеше кой знае какво. Всяко колебание бе отхвърлено.
— Ето каква е работата — започна той.
4
Повелително съобщената от лейди Констанс по време на закуска вест, че същата вечер предстои господин Ролстън Мактод да рецитира избрани откъси от своята стихосбирка „Мизерни песни“ пред цялата компания на замъка, събрана в големия салон, дойде за Смит, както и за повечето млади и неопитни гости от мъжки пол, като докосване до оголена жица, от което те видимо трудно се окопитиха. Вярно, че бяха добили смътна представа за Смит като за лирична пишурка, но намираха цялостния му облик и държане за толкова нормални и приятни, че дори за миг не допускаха, че крие в ръкава си нещо тъй неоправдано жестоко и коварно като „Мизерни песни“. Целокупното мнение на тези необрулени от живота души бе, че това надминава всичко и че дори щедрото гостоприемство на замъка Бландингс едва ли си струва подобна висока цена. Единствено ония, които бяха идвали тук и преди, откакто Нейна светлост бе започнала своя флирт с Изкуството, показаха философско примирение. Те храбро се утешиха с мисълта, че колкото и непоносимо да е усилието да изтърпят тоя досаден навлек, той едва ли ще е по-страшен от дългокосия, изнесъл лекция по теософия миналия ноември, да не говорим за оня ентусиаст, дето през седмицата на надбягванията в Шифли се опита с двучасово изложение да ги спечели за каузата на вегетарианството.