Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Ами тогава — обади се Фреди — да си дойдем на думата, а?
— Какво? — рече разсеяно Ива.
— Такова… да се омъжиш за мен. Все пак аз боготворя праха под нозете ти и други такива. Пък и вече си наясно за тия две хиляди… и ставам букмейкър… и всичко останало…
— Фреди — рече напрегнато Ива, давайки израз на изтерзаните си нерви с глас, излизащ със свистене помежду стиснатите й зъби, — изчезни!
— А?
— Не искам да се омъжа за теб и до гуша ми дойде да ти го повтарям. Затова няма ли най-сетне да се махнеш и да ме оставиш на мира? — Тя млъкна. Чувството за справедливост й подсказваше, че излива върху своя несретен ухажор жлъч, която би следвало да насочи към самата себе си. — Извинявай, Фреди — каза по-кротко. — Не исках да се държа по тоя отвратителен начин. Знам, че ти много ме харесваш, но аз наистина не мога да се омъжа за теб. Нали не искаш да вземеш за жена момиче, което не те обича?
— Напротив, искам — отвърна геройски Фреди. — Стига това да си ти. Любовта е крехък филиз, който сланата може да попари, но прикътан и сгрян в благодатната топлина на едно честно сърце…
— Фреди…
— Разцъфтява в чуден цвят — довърши припряно младежът. — Мисълта ми е, че след брака любовта ще дойде от само себе си.
— Глупости.
— И все пак точно така стана в „Брак във висшето общество“.
— Фреди — рече Ива, — бъди добричък и просто си тръгни, а? Имам много неща, за които трябва да помисля.
— О, ще мислиш? — рече Фреди впечатлен. — Няма проблеми!
— Безкрайно ти благодаря.
— О, ъ… няма защо. Остани си със здраве.
— Довиждане.
— Ще се видим по-късно, нали?
— Да, разбира се.
— Чудесно! Доскоро тогава.
И Достопочтеният Фреди в нелошо разположение на духа — тъй като му се струваше, че след дългата обсада най-сетне съзира признаци на омаломощаване в противниковия лагер — се завъртя на дългите си мотовили и пое към бащиния дом.
3
Унесено в сън под прежурящото слънце, малкото градче Маркет Бландингс представляваше мирна гледка. За пръв път след раздялата си с Фреди Ива изпита относителен покой, когато навлезе в старата, сивокаменна главна улица, съсредоточила в себе си целия делови и културен живот. Маркет Бландингс създаваше облекчаващото усещане, че си е същият от векове. Различни ядове и скърби може би бяха тормозили приютяваните от него поколения, но не и тази покрита от лишеи църква с нейната яка четвъртита кула, нито онези магазинчета с червени покриви или пък вековните странноприемници, чиито горни етажи уютно издаваха корем над паважа. Докато се придвижваше в бавен размисъл към „Гербът на Емсуърт“ — изключително изискания хан, който представляваше крайната й цел, погледът на Ива срещаше сводести галерии, отварящи се с живописна неочакваност, за да разкрият пред очите освежителни гледки на сенчести тревясали дворчета, изпълнени с древна прохлада. Изобщо цялата главна улица на Маркет Бландингс силно напомняше задрямал вътрешен двор на катедрала. Нищо в нея не беше съвременно, като се изключи киното — макар че дори то се наричаше „Електрически театър“ и бе покрито с бръшлян и увенчано с каменни фронтони.
Но при едно по-добро вглеждане подобно твърдение се оказва твърде прибързано. Имаше още една съвременна сграда на главната улица. Банкс бръсне, подстригва, гласеше табелката над входа и Ива тъкмо минаваше покрай владението на господин Банкс.
Във всяко нормално обкръжение това светилище на красотата би правило впечатление на поносим и дори привлекателен обект, но в Маркет Бландингс то се явяваше като трън в окото и озовала се пред неговия праг, Ива бе грубо изтръгната от своя унес, сякаш дочула фалшива нота в тържествен химн. Тя вече се канеше да отмине бързо, когато вратата се отвори и отвътре изникна ниска набита фигура. При вида на тази ниска набита фигура Ива спря като закована.
С цел да подкастри посивелите си къдри за предстоящия Бал на графството Джоузеф Кийбъл се беше отправил към бръснарския салон на господин Банкс веднага след приключване на обяда. Сега, застанал на тротоара отвън, той се питаше защо бе оставил господин Банкс да завърши своето дело, поливайки главата му с лосион от теменужки. Господин Кийбъл имаше чувството, че е пъхнат в чувал с прясно набрани теменужки и изведнъж си даде сметка, че винаги е намирал тъкмо този мирис за особено противен.