Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Беше доста след полунощ, когато Нейтън се върна в каютата. Сара спеше непробудно. Беше се свила като котенце в стола. Дългата й къдрава коса скриваше почти цялото й личице и тя изглеждаше невероятно женствена.
Той не знаеше колко време е стоял така, взирайки се в нея. Господи, искаше му се да я има близо до себе си. Не можеше да разбере защо се чувства така доволен, но даже това, че си го призна, беше вече опасно, защото не биваше да позволи на една жена да означава за него нещо повече от купчина багаж.
Тя просто бе средство за постигане на една цел, каза си той. И това бе всичко.
Нейтън се съблече, изми се и чак тогава мина покрай масата. Погледът му попадна на скицника, който тя все още стискаше в скута си и внимателно го изтегли от ръцете й. Внезапно го завладя любопитство и той започна да прелиства страниците бавно, като разглеждаше рисунките й. Бяха десет или дванадесет. И всичките претворяваха един и същи обект — него.
Той не знаеше как да реагира. Рисунките бяха удивително добри. Тя несъмнено беше доловила неговата сила, излъчването му, но тя не е била съвсем на себе си, реши той, защото — по дяволите! — но той се усмихваше от всяка една скица.
Сара наистина беше безнадеждна романтичка. Старата жена, му беше казала, че главата на Сара витае в облаците през повечето време. Сега вече знаеше, че тази забележка съвсем не е преувеличена.
Да, неговата съпруга беше една мечтателка. Но ето че и той стоеше тук и се маеше над една рисунка от дълго-дълго време. Всичко това заслужаваше порицание, разбира се, но ето че той продължаваше да стои като хипнотизиран.
Рисунката го представяше откъм гърба, застанал на палубата до щурвала, загледан в залеза. Тя като че ли се беше промъкнала зад него, и го беше изненадала разсъблечен. Ръцете му държаха щурвала. Беше бос и гол до кръста. Само с една-две щрихи върху профила му се загатваше, че той се усмихва.
По гърба му нямаше никакви белези. Дали беше забравила за тях или просто не беше пожелала да ги изобрази върху творбата си? Нейтън реши, че това не е толкова важно, за да разсъждава върху него. Той имаше белези и по-добре беше тя да ги признае. Той поклати глава при тази нелепа реакция, после взе Сара в ръце, повдигна я и я сложи върху леглото.
Тя моментално се извъртя към него и го прегърна.
— Нейтън?
— Какво?
Помъчи се гласът му да прозвучи много рязко, така че тя да разбере, че той не желае да разговаря с нея.
Но намерението му явно остана незабелязано. Тя се премести по-близо и, постави ръцете си върху гърдите му. Пръстите й започнаха да си играят с космите, докато той не постави ръка върху нейната.
— Спри! — нареди й той.
Тогава тя отпусна главата си върху рамото му.
— Защо мислиш, че ми е трудно да се приспособя към живота на кораба? — прошепна тя.
Той не й отговори, само сви рамене.
— Мислиш ли, че причината може да е, защото не съм свикнала да управлявам кораб?
Той погледна към тавана.
— Никой не смята, че ти трябва да управляваш кораб — отговори той. — Аз съм този, който трябва да го прави.
— Но като твоя съпруга, аз би трябвало…
— Заспивай!
— Господи! — и точно тогава го целуна по врата. — Ще бъде много по-добре, когато слезем на сушата, Нейтън. Мога да управлявам голямо домакинство и…
— За Бога, Сара, не започвай да ми изреждаш целия списък от твоите умения.
Тя настръхна, но после се отпусна. Най-сетне тя трябваше да се научи да му се подчинява, мислеше си той. А сега трябваше да спи!
— Нейтън?
Би трябвало да знае, каза си той, че тази жена нямаше да заспи, докато сънят сам не я обори.
— Какво има?
— Забрави да ме целунеш за лека нощ.
Боже, тя беше непоправима. Нейтън въздъхна дълбоко. Той знаеше, че тя няма да го остави да заспи, докато не отстъпи и не направи това, която тя искаше. Съпругата му можеше да бъде невероятно целенасочена и упорита. Беше по-скоро досадна, казваше си той. В момента той наистина беше принуден да мисли за всичките достойнства, които тя притежаваше. Сара беше упорита като магаре, обичаше да се разпорежда като свекърва, а това бяха само два от многобройните недостатъци, които той вече бе забелязал у нея.
Той наистина я целуна, макар че го направи бързо и леко, само за да спре тя да мърмори. Дявол да го вземе, но вкусът й беше прекрасен, помисли си той. Трябваше да я целуне отново. Този път целувката му беше по-различна. Нейната също. Беше истинска целувка — страстна и възбуждаща.