Брачна авантюра

— Знам, че не си ти виновна — каза й той, — въпреки че екипажът сигурно ще обвини теб.

— За какво ще ме обвинят този път? — попита тя.

— Ще имаме нежелани гости, Сара.

— Нежелани? — прошепна тя.

Те стигнаха до каютата си. Нейтън я набута вътре, но остави вратата отворена. Беше очевидно, че не смята да остава дълго.

— Пирати — поясни той. Лицето й моментално пребледня.

— Да не си посмяла да припаднеш — нареди й той, но въпреки това протегна ръце, за да я хване, ако реши да не му се подчини.

Тя отблъсна ръцете му.

— Няма да припадна — заяви тя. — Бясна съм, Нейтън, а не изплашена. По дяволите, ако разрешиш на екипажа ми да мисли, че аз съм довела пиратите. Накарай ги да си отидат, Нейтън. Не мога да понеса още едно вълнение.

Нейтън знаеше, че им предстои голяма битка, но не сподели това с жена си. Истината беше, че той се тревожеше, защото знаеше, че трябваше да използват по-бърз кораб за пътешествието си. Те нямаше да могат да надбягат разбойниците, които ги наближаваха. Морския ястреб беше прекалено тромав и прекалено натоварен, за да се справи с тази задача.

— Обещай ми, че ще се пазиш — настоя Сара.

Той не обърна внимание на думите й.

— Матю отведе Нора долу — каза той. — Стой тук, докато дойде да те вземе.

След като й нареди това, той се обърна и се отправи към вратата, но беше принуден да спре, когато тя обви ръцете си около кръста му. Той трябваше или да спре, или да я повлече със себе си. Нейтън се обърна, освободи се от прегръдката й и продължи.

— За Бога, жено, сега не е време за прощални целувки — изръмжа той.

Тя щеше да му каже, че определено не това беше причината да го спре, но той я отказа от намерението й като бързо я целуна. Когато той се отдръпна, тя му се усмихна.

— Нейтън, сега не е време да бъдеш… романтичен — каза тя. — Предстои ти битка. Погрижи се за това.

— Тогава защо ме спря? — пожела да узнае той.

— Исках да ми обещаеш, че ще внимаваш.

— Ти нарочно искаш да ме подлудиш, нали, Сара? Това е план да ме накараш да полудея, нали?

Тя не отговори на този смешен въпрос.

— Обещай ми, Нейтън. Няма да те пусна, докато не го направиш. Аз те обичам и ще се тревожа, ако не го направиш.

— Добре — отвърна той. — Ще се пазя. Сега доволна ли си?

— Да, благодаря ти.

Сара се обърна и се забърза към каютата си, за да се приготви за предстоящата битка. Тя се отправи към бюрото с намерението да намери в чекмеджетата колкото може повече оръжие. Ако пиратите наистина успеят да превземат кораба, тя беше решена да помогне на мъжа си по всякакъв начин, който е в нейните възможности.

Тя намери на дъното на чекмеджето два заредени пистолета и една страшно остра кама. Сара набута ножа в ръкава на роклята си и сложи пистолетите в една синя дамска чанта. Тя уви каишките на чантата около кръста си. Точно в този момент Матю влезе в каютата. Силен гърмеж проехтя в далечината.

— Това някое от нашите оръдия ли е или от техните? — попита Сара с треперещ от безпокойство глас.