Брачна авантюра

Сара забърза към каютата. Очите й станаха огромни, когато видя потъналия във вода под. Последва гръмогласно възклицание, когато забеляза и дупката в ъгъла.

— Боже мой, какво е станало тук?

Нейтън се обърна и добре я изгледа, преди да й отговори.

— Пожар!

Тя моментално разбра.

— Пожар? — повтори Сара с дрезгав шепот. — Искаш да кажеш, че камината е предизвикала пожар, Нейтън?

Той не й отговори веднага. После пристъпи и застана точно пред нея. Ръцете му бяха достатъчно близо, за да може да я сграбчи за врата.

Той се пребори със срамното изкушение, като стисна здраво ръцете си зад гърба.

Тя не го гледаше. Това му помогна. Беше вперила поглед в опустошената каюта. Тя хапеше долната си устна и когато неудържимо започна да трепери, Нейтън разбра, че е осъзнала какво точно беше направила.

Но той грешеше.

— Не трябваше да оставям камината без надзор — прошепна тя. — Някоя искра ли…

Той поклати глава.

Тогава тя го погледна право в очите. Страхът й беше очевиден.

Гневът му започна бързо да се топи. По дяволите, пак ли я беше изплашил! Това беше смешна мисъл, породена от обстоятелствата, но тя се загнезди в съзнанието му и той направи усилия да смекчи изражението на лицето си и да не е така страховито намръщен.

— Сара? — гласът му прозвуча съвсем кротко.

Но за нея това беше много гневен глас. Тя си наложи да не помръдва от мястото си, макар че единственото й желание беше да избяга.

— Да, Нейтън? — каза тя със сведен към пода поглед.

— Погледни ме.

Сара го погледна. Той видя сълзите в очите й. Гледката заличи последните следи от гнева му. Той въздъхна.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — попита тя, защото той продължаваше втренчено да я гледа.

— Това не е камина.

Нейтън излезе от каютата. Сара остана известно време с поглед, вперен към вратата, после Се обърна и погледна Матю и Джимбо.

— Не каза ли той преди малко, че камината не е камина?

Двамата мъже едновременно закимаха. Раменете й се отпуснаха.

— Но прилича на камина.

— Да, но не е — съобщи Матю. Той сръга с лакът Джимбо. — Ти й обясни.

Джимбо кимна с глава, после обясни на Сара, че металните прегради, наредени в ъгъла на каютата, са били донесени по време на последното пътуване на Нейтън и е трябвало да се използват за поправка на старата печка в кантората на Смарагдова корабна компания. Нейтън просто е забравил да ги свали от кораба, докато сме били на док, продължи Джимбо. Беше сигурен, че следващия път капитанът им няма да ги забрави.

Матю завърши обяснението, като подчерта пред Сара, че отворът на люка е само един отвор, нещо като прозорец, през който влиза въздух и нищо повече, че не е комин.

Лицето на Сара стана алено, докато двамата моряка й обясняваха всичко това. После тя им благодари за търпението. Считаше себе си за невежа глупачка.