Брачна авантюра

— Какво мислиш имаше предвид Матю с тази забележка, лельо? — попита Сара.

Нора за момент реши да разкрие истината пред Сара, но след това, също толкова бързо, се отказа от това намерение. Тя реши, че племенничката й е прекалено невинно създание, за да разбере. Сара все още виждаше всичко в черно и бяло. В идеалистичния й ум нямаше никакви нюанси на сиво. С времето тя щеше да разбере, че животът не е толкова прост. Тогава тя ще бъде способна да разбере, че Нейтън е водил доста разнообразен живот. Нора се надяваше да бъде там, когато Сара научи, че се е омъжила за Пейгън Езичника. Тя се усмихна при мисълта за реакцията на племенничката й, когато научи това.

— Вярвам, че екипажът ще се бие по-добре, ако не е необходимо да се грижи за нас — каза Нора.

— В това няма никакъв смисъл — оспори Сара.

Нора се съгласи, но вместо да каже това, тя промени темата.

— Тук ли държат мунициите?

— Мисля, че да — отвърна Сара. — Мислиш ли, че тези бурета са пълни с барут?

— Сигурно — каза Нора. — Трябва да внимаваме със свещта. Ако тук стане пожар, не искам даже да си представя какво може да се случи. Напомни ми да изгася свещта, когато Матю дойде да ни вземе.

Изведнъж целият кораб се разтресе.

— Мислиш ли, че са ни ударили с този изстрел. — попита Сара.

— Така изглежда — отвърна Нора.

— По-добре Нейтън да приключва бързо с това. Нервите ми не могат да издържат на такова напрежение. Нора, вие с Матю станахте много близки, нали?

— Какъв момент си избрала да ме питаш за това — каза Нора с усмивка.

— Исках само да освободим мислите си от грижите — отвърна Сара.

— Да, това може да е добра идея. Права си, Матю и аз станахме доста близки. Той е толкова нежен и изпълнен със съчувствие. Почти бях забравила колко е приятно, когато можеш да споделиш мислите си с някой, който е истински загрижен за теб.

— Аз съм истински загрижена за теб, лельо.

— Да, скъпа, знам, но това не е същото. Ще разбереш за какво говоря, когато с Нейтън станете по-близки.

— Опасявам се, че този ден никога няма да настъпи — отвърна Сара. — Матю също ли ти се доверява? — попита тя.

— О, да, често.

— Говорил ли ти е много за Нейтън?

— Няколко пъти — призна Нора. — Някои неща ми ги разкри поверително, разбира се, и аз не мога да говоря за…

— Разбира се, че можеш — прекъсна я Сара. — Аз съм твоя племенничка и всичко, което ми кажеш, ще си остане между нас. Ти ми вярваш, нали, Нора?

Сара продължи да я убеждава още десетина минути, докато накрая Нора каза:

— Матю ми каза всичко за бащата на Нейтън. Срещала ли си някога графа на Уейкърсфийлд?

Сара поклати глава.

— Казват, че умрял, когато Нейтън е бил едва момче. Тогава сигурно съм била бебе. Чух, че бил посветен в рицарство.

— Да, бил е посветен в рицарство, но това е било фалшификация. Истината е, че той всъщност е предал страната си, докато е бил на служба. Да, това е истината, Сара — добави тя, когато племенницата й ахна от изненада. — Това е ужасна история, дете. Бащата на Нейтън е участвал в заговор с двама неверници и тримата са мислили, че могат да свалят правителството. Те са се нарекли трибунал и, както ми разкри Матю, почти са успели да осъществят предателския си заговор. Обаче бащата на Нейтън променил решението си. Съвестта му го е убила, преди истината да излезе наяве.